Издателство “Ерго” и Унгарският културен институт любезно Ви канят на премиерата на изданието “Против Сент Бьов и други есета” от Марсел Пруст (превод от френски Юлиан Жилиев, оформител Иво Рафаилов, „Ерго”,С., 2012).
ISBN 978-954-8689-29-8
Цена 16,00 лв.
Заповядайте на 28 март, 18 часа, в УКИ, ул. “Аксаков” №16! Представя:Тони Николов, с участието на цигуларя Иван Кръстев!
Марсел Пруст (1871-1922) е френски писател-романист, критик и есеист.Виден представител на модернизма в литературата от началото на ХХ век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година. Смята се за родоначалник на психологическия роман, в който авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията.
За възникването на „Против Сент Бьов“ през 1908 г. авторът пише на свой приятел: „В процес са повече мои работи: една за аристокрацията, един парижки роман, едно есе за Сент Бьов и за Флобер, едно есе за жените, едно за педерастията (трудно бих му намерил издател), едно изследване върху рисуваните витражи, една студия върху романа.“ От тези различни по тема фрагменти Пруст пристъпва към написването на доста новаторски роман, който впоследствие прераства в романовия цикъл „По следите на изгубеното време“.
Есе, етюд или роман, Против Сент Бьов е първообразът на По следите на изгубеното време,обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор с любезното му съгласие публикуваме в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в художественото пространство на многотомния му роман, в основата на който лежи завършената му естетическа теория. Точна представа за нея дават именно страниците тук. Не по-малко удоволствие за читателя е да види как Марсел Пруст като същинска Шехеразада на модерната литература понякога разказва и за Новите дрехи на краля.
Юлиан Жилиев
Може би ще предизвика учудване, че отдавайки малко значение на ума, посветих следващите страници тъкмо на някои от тези забележки, които нашият ум ни подсказва в противоречие с баналностите, които чуваме да се изговарят или които четем. В момент, когато часовете ми може би са преброени (впрочем не са ли всички в такъв момент?), навярно е твърде лекомислено да създавам интелектуална творба. Но, от друга страна, истините на ума, ако и да са по-малко ценни от тези тайни на чувството, за които преди малко говорих, имат също своята стойност. Един писател е повече или по-малко поет. Дори най-големите от нашия век, в несъвършения ни свят, в който шедьоврите на изкуството не са друго освен потъналите отломки от велики умове, свързаха с една интелигентна нишка скъпоценностите на чувството, където се появяват само тук-там. И ако някой мисли, че по този важен въпрос разбира най-добрите от своето време, значи се заблуждава; идва момент, когато човек се отърсва от леността си и изпитва нуждата да го каже.
Марсел Пруст