Пътят като синоним на живота – това обедини всички стихове в "Поетично кафене", което се проведе на 17 март в София.
Пътят е един от основните архетипни мотиви в литературата, фолклора и психологията. Затова не е случайно, че Поетичното ни кафене на тема „Път” предизвика такъв интерес. „Студио 5” в НДК се напълни, а участниците, излязли на сцената, бяха повече от 20!
Пианистът Павел Христоковски спои поетичното настроение с две пиеси за пиано от Шопен и Моцарт. След него свои стихове прочетоха: Камелия Аспарухова, Катя Андреева, Маргарита Дянковоа, Лъчезара Йосифова, Илияна Делева, Павлина Гатева, Григор Константинов, Мариана Еклесия, Райчо Русев, Донка Чолакова, Валентина Михайлова, Виолета Пенушлиева, Лили Николова, Лили Чолакова, Ангел Колев, Ани Китова, Нели Господинова, Надежда Мадолева, Димитър Дянков, Адриана Керемидска, Поликсения Ангелова, Владо Любенов. Видяхме и картини от художника Тодор Игнатов.
Емоциите се лееха в широка гама: от тъжно, носталгично, споменно, вдъхновяващо, окуражаващо, до боен зов, отвзук от площадните простести от миналия месец.
Всички заедно преминахме през:
– прошката като път напред – Жюстин Томс
– за да вървим по пътя, трябва да обичаме – Камелия Аспарухова
– след снежните и кални пътища на зимата винаги идва пролетният път на надеждата – Маргарита Дянкова
– пътят на войника като възмъжаване – Григор Константинов
– пътят като завръщане към детството през панаирните люлки и захарното петле – Донка Чолакова
– любовта като път към другия: очите ти озаряват земния ми път – Валентина Михайлова
– тръните по пътя; моите обувки ще остареят от дългото ходене, а не от тъпчене на едно място – Виолета Пенушлиева
– прошка от детето, което не прегърнах; прагът, който разделя нашият живот от пътя в отвъдното – Лили Чолакова
– по пътя на своята истина вместо кон оседлал колело – Ангел Колев
– пътят като връщане към родния дом, корените и към себе си; времето не свършва щом ръцете превръщам в криле – Нели Господинова.
– пътят след пенсионирането е толкова вълнуващ, колкото и преди – Надежда Мадолева
и още толкова много прочити на трибуквената дума!
Всички бяхме безкрайно щастливи, че хобито, страстта и животът ни минава през пътят на поезията. До следващата среща през април.