През 1995 г. предлагате проект за национален герб. Какво Ви накара да участвате в конкурса и с какви чувства излязохте от него?
По много странен начин се появи гербът. В началото, като започна кампанията, аз отказвах да се включа в проекта, още повече че не съм приложен график и не правя такива неща. Една вечер обаче, след като чух химна в 12 ч. и се разчувствах, реших да опитам идея за герба. Тогава извадих всички книги, за няколко дни събрах всички истории, започнах да чета и да вадя всички налични знаци. Не вярвам някои в България да е направил това. Събрах всичко и преписвах всички данни защо, къде, как, събрах информация за щитовете, за лъва. И направих един проект, който е 100% български – с българския щит, с българския лъв. И нещо, за което ще спомена с достойнство: при големия герб има централен малък герб. Аз изрисувах малкия герб като силата и тъй като по-голямото от силата – това е духът, отзад сложих пергамента – по-голяма сила от това няма. Върху него поставих 4 елемента, които съществуват върху най-старото в света злато, изработено върху дърво, което се намира във Варненския исторически музей. В моето предложение бе събрана цялата история на България.
Проектът ми обаче съзнателно не беше пускан, появиха се само отделни мои рисунки с цел да не бъде видян завършен в цялост. Той така и не стигна до Президентството, изчезна, след като го предадох.
Но най-хубавото обаче, което ми се случи, е, че получих рисунки от цяла България. Получих знаме, извезано във Варна, и гоблен от Дупница с моя проект. За което благодаря искрено на целия български народ!
Бихте ли посочили български класици в изкуството, от които сте се учили?
Много са. Почти у всеки има по нещо, от което можеш да се научиш. Захари Зограф е човекът от най-старо време, който ми е правил впечатление с чистата и точна рисунка. Българските майстори класици са много добри, но това наше чуждопоклонничество и безхаберие към собствените ни автори винаги ги е слагало в сянка. Например по времето на Мърквичка е живял един автор – Петраки Сандев. Той е уникален художник, съзнателно никой нищо не чува за него, но в момента той се продава добре. Наистина ние имаме автори, които съзнателно някой, някъде крие. Много неща съм взел, научил и видял от Дечко Узунов, от Владимир Димитров-Майстора – с неговата безупречна чистота на рисунъка той е усъвършенствал импресионизма под лупа; това е нещо, което ние действително можем да показваме на света.
Можете ли да споменете любими Ваши картини? Имате ли такива?
Имам. Макар че всички картини на един художник са като деца, а при мен те са като детска градина. В един цикъл имам средно около 9-11 картини, така че това наистина е една детска градина, но измежду тях винаги си избираш по нещо любимо. Най-интересното е, че измежду всички картини първоначално аз много харесвам нещо, но минава време, забелязвам някоя картина, където е най-голямото послание, спуснато ми отгоре, което обаче не съм осъзнал в началото. Такъв е случаят с „Небето целува водата”. Това беше картина, която аз бях обърнал обратно, едно останало платно. Нарисувах го буквално в края на серията „Между небето и земята” и то нямаше дори да участва в изложба. След няколко дни, като го видях – приседнах. Тази картина има много интересна история. Тя обиколи едва ли не целия свят, беше се загубила по летищата, пътувала до Африка…
Имам също един цикъл портрети на световноизвестни личности – Нострадамус, Моцарт, Шекспир и др. Там имам една картина, наречена „Аз виждам”. В нея е нарисуван като елемент един червен шал. Доста шантава картина – където и да отидеш, все те гледа. Та тази картина ми е много любима, защото, когато я рисувах с голяма любов много отдавна, исках да направя нещо близо до класиката – до Рембранд, но да е експресия. И днес имам чувството, че колкото напредвам с годините, все повече заприличвам на този портрет. Това е любима моя картина.
„Славянката” е картина, позната на много хора. След това обаче аз нарисувах едно „Сътворение”, което и до днес си остава моя любима творба. От всеки цикъл имам любима картина.
Бихте ли разказали историята на картината „Небето целува водата”?
Тръгвам на изложба в Южна Франция. Всички картини са подредени в кашони и аз ги пускам като багаж на летището, колкото и безотговорно да бе това. На летището в Милано обаче настъпва объркване с багажа и картините ми заминават за Африка. Ситуацията беше доста стресова, защото на мен ми предстои изложба в галерия, където за първи път българин излага свои картини. Три дена бях като болен… Два дена преди изложбата картините обаче пристигнаха, което не бе за вярване. Изложбата имаше чудовищен успех, вестниците писаха: „Метеор падна в Южна Франция”, „Рус гигант дойде от Изтока”, „Прецедент: изложба откупена на 15-ата минута” и др. И тази картина беше там. Тази картина обикаляше света и печелеше като идея, но се връщаше все при мен. В един момент осъзнах, че това никак не е случайно. „Небето целува водата” стана като световна марка. Дълго време не исках да продавам тази картина, но накрая я купи една жена в България, носеща името Мария. Така картината остана в България.
Тук бих искал да спомена още една случка, която показва, че няма нищо случайно. Един ден в ателието ми беше дошъл човек – чужденец, който разглеждаше моите картини и все се връщаше към един портрет на Моцарт. Настояваше за него, но аз все му казвах, че той не се продава. В един момент преводачката ме спря и ми каза, че посетителят много е харесал тази картина, и допълни: „Все пак той се казва Волфганг и живее във Виена”. Така продадох Моцарт.
Моят портрет на Шекспир пък стои на място, което представлява английска библиотека.
Какво по обем е творчеството Ви като цяло?
Не зная, не съм броил картините си, но имам общо 13 живописни цикъла. Имам един цикъл само с картини на животни, един – само с картини на плодове, цикъл „Жените на света”, портретите на световноизвестни личности, имам и цикъл „Природни стихии” – портрет на морето, вълната, огъня, камъка, водата, есента. После се появи цикълът „Между небето и земята”, също „Каменната книга на България”, „Скрита непреходност” – цикъл, където дух и материя са събрани в едно. Сега работя по „Капризен вихър от щрихи”, който стига до пълна абстракция – само философия и енергия на едно място и нищо повече. Скоро предстои да го покажа. Идеята е, че можеш да направиш само невидимата линия, откъдето е минала душата или случката, и да я превърнеш в онази дума, която говори чисто философски за енергията на човека и на случката. Мисля, че това е нещо съвсем ново.
Тези невидими линии са обратното на онова, което показва един мой любим художник от детството – а именно Делакроа. Той казва: „Никъде в живописта няма линии. Всичко е пластика, обем, пространство.” Което е истина и факт – това е съзнателното, обективното рисуване на реализма. Но сега аз правя точно обратното. Ще нарисувам невидимите линии, които всъщност ще докоснат отново човека, при това не само душата му, но и мисълта. Всъщност мисълта лесно се докосва с всички провокации на съвременното изкуство, но не и душата, защото някои от тези души са много грозни. Микеланджело е казал: „Ако искаш да създадеш нещо много сериозно, трябва да съчетаеш художествената стойност и естетическата в едно. Тогава се получава.” Именно затова целя да придам и естетическа форма на картините в този цикъл. Отвращението предизвиква, провокира, но не иска да бъде виждано, докато естетиката ще помогне за посланието, което е скрито вътре. Мисля, че светлината, доброто и съзиданието стоят точно зад това.
В кои области на изкуството работите?
Живопис, графика, шаржове. За мен шаржовете са нещо много голямо и важно. В тази област съм се учил от Леонардо да Винчи и от Клод Моне. Да направиш шарж, е много по-трудно, отколкото да направиш портрет, и аз отделям много време, когато правя един шарж.
Правя също детски книжки. Много обичам децата и всичко, което рисувам, гледам да е много живо и децата да му се радват. А това се прави трудно. Достатъчни са две линии, но живи, които да провокират, да зарадват детето и да му въздействат.
Битието на българския художник е много трудно, но в същото време Вие участвате в много благотворителни акции. Последната от тях е за Каритас България, съвместно с ArtSpice. Какво Ви кара да участвате в подобни акции?
Никога не съм отказвал, защото в моя живот аз съм чувствал, че по някакъв начин е имало и благотворителност спрямо мен. Не е имало случай държавата или нейна институция в България да ми помогне, но за сметка на това на мен са ми помагали хората. Аз съм благодарен на българския народ, които е отделял пари, за да купува картини, така че аз да мога да създам всичко това.
Картината ми „Българската Коледа”, която участва в акцията на Каритас, е с размери 2×1,90 м и е рисувана на сцената на Народния театър с благотворителна цел. Тази картина стана официална коледна марка на Български пощи. А тази година акцията на Каритас имаше успех в събирането на средства, с които да се помогне на домове за възрастни хора. Аз смятам това за прекрасно! Както на мен са помагали хората, така помагам и аз.
И тук искам да кажа нещо, което ме е развълнувало силно. Когато преди време изложбата ми в Южна Франция премина при голям успех и всичко беше откупено още в първите минути, аз исках да споделя това с България. Исках, като отворя вратата на галерията, да изляза и да видя България, цяла България, и да кажа: „Благодаря ви”. Защото аз се научих да рисувам в България, защото мен отгоре са ме пратили именно в България да рисувам.
Какво си пожелавате и какво искате да бъде направено за изкуството в България?
Пожелавам си да имам късмет да нарисувам тази серия за енергията и философията в едно. Иначе си пожелавам да покажа още веднъж „Посланието към света”, ако мога. То заслужава, наистина е уникално. Пожелавам си все простички неща – здраве и енергия да рисувам. Същото пожелавам и на цялото българско изкуство, на всички, които създаваме. Пожелавам всички, които създаваме изкуство в България – не само изобразително, но всякакъв вид изкуство – да бъдем като един, но различни. Нека провокираме света.
И си пожелавам качественни продуценти, които да организират професионално проявите ни. Пожелавам си да имаме стойности в България. Да надграждаме и покажем достойния образ на нашата култура. Смятам, че го дължим на Майка България.
Вижте и първата част от интервюто:
Румен Статков: Талантът е едната част, останалото е да учиш от всички и от всичко, да експериментираш и да работиш с удоволствие
Още в kafene.bg:
Именити български творци в обща изложба – Споделени артистични мигове сред хаоса на днешния ден
Художниците Румен Статков и Снежана Стоянова с изложби в Боровец
Откри се изложба на Румен Статков в Столична библиотека
Изложба живопис откриха във Вършец за празника на курорта