Галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6, ет. 1
12 – 28 март 2013 г.
Откриване – 12 март, 18 ч.
Художник с дългогодишен творчески път, Петър Чуклев е докоснал с илюстрациите си всеки съвременен българин, отварял книга. Той е роден през 1936 г. в София. Завършва Художествената академия през 1960 г. със специалност „Графика” при проф. Евтим Томов, специализира илюстрация при проф. Веселин Стайков. От 1969 г. е преподавател, а по-късно и професор в Националната художествена академия. Един от най-големите български графици и илюстратори.
За Петър Чуклев:
Десислава Минчева:
„Черно и бяло, закривени или остри линии, свободни от всякакви ограничения форми, петна, странни лица и приказни същества… плетеница от светлини и сенки… гъсти гори… полет на мисълта и сетивата, паяжина от преплетени пространства и образи, неочаквани състояния… красиви или добронамерено гротескни изображения… Насищане на мрака и измъкване на светлината, съновидения, сложност, трепет, загадки и още – любопитство, забава, игра… жизнена перфектност без претенции за съвършенство… все неща, които те карат да забравиш понятия като "логика” и "задължителност”… Графиките и рисунките на Петър Чуклев са всичко това и още много неща. Неща, които всеки преживява посвоему и за които му е трудно да говори, защото са отвъд думите.”
Светлин Русев:
„Времето не е за изтънчената артистична чувствителност на Чуклев – при една девалвирана ценностна система, при една артистична агресия, с приблизителни стойности и творчески привидности, времето е колкото необичайно, толкова и чуждо на неговата душевност. Петър Чуклев е от онези автори, за които е неудобно да се говори за талант и възможности! Неудобно, от една страна, защото суперлативите нямат качествена стойност в духовния живот на изкуството, и от друга страна, той до такава степен владее езика на творческата свобода във всичките й пространствени и пластически стойности, че каквото и да се каже, едва ли ще покрие поне малко дълбочината и силата на делото му. Една реална поетика, сурова и странно красива, невидима и неуловима, минава през нас като видения от друг свят, с други измерения във времето и пространството – преди и след сътворението – една вселена, в която фантастичното и иреалното са приземени чрез брилянтна графична култура.”
Петър Чуковски:
„Той е от този тип творци, които могат да рисуват при всякаква обстановка и привсякакви обстоятелства, без претенциите дори за най-скромни удобства.
…
Това не е нито маниер, нито външна демонстрация, това е състояние, трайното състояние на твореца, при което той винаги, и при най-малкото отклонение, бърза към своята рисунка, към своя свят, където го мами вечно недовършената приказка на неговото въображение.
…
Импровизационният момент, свободният полет на въображението и строежът на композицията по законите на музиката, включването на всеки нов образ и моментна инвенция в общия графичен ритъм, характерни за рисунката на този художник, са свойствени и на неговата графика, и на илюстрацията му, към които "видове“ се колебаем да го причислим категорично именно поради характеристиката му на "рисувач“.