Юлиян Спасов е от хората, с които ме срещна Интернет. от тези млади хора, които ти казват с всичко, което случват “има надежда“. докато беше ученик още имаше много интересен онлайн проект за видео интервюта с известни хора. после започна следващи свои проекти. замина да учи във Франция, после се върна, защото тук му харесва повече и вижда по-голям потенциал за себе си. Говорим си с него за проекта kinematograf.bg, късометражното кино и как то се приема от родната публика.
Разкажи ни как възникна идеята за Kinematograf.bg?
И преди съм отговарял на този въпрос, затова ще си запазя словото за другите. Любовта към късометражното кино ме вдъхнови да създам Kinematograf.BG и да го споделям с всички. 🙂
Как се развива проекта и освен събитията и сайта какво ново готвите?
Проекта се развива бързо. По-бързо от очакваното. Вече имаме 120 филма за няколко месеца, стартирахме преди два месеца LIVE изданието ни пред жива публика всяка седмица в София в клуб Studio 5 от 21ч, а от тази седмица и в Пловдив всяка сряда в клуб Петното от 20ч. Симбиозата между събитията и сайта според мен е страхотна. На LIVE издание около 70% от филмите са нови и резултат от много търсене, което е добре, защото гарантира, че почти никой не ги е гледал. Останалите 30% са най-доброто от сайта ни, което някои са го гледали, но е удоволствие да ги гледат пак на голям екран (поне така казват). На този етап сме съсредоточени изцяло върху усъвършенстването на сайта и събитията, както и по-добро взаимодействие между двете. Пробваме различни идеи, събираме мнения и лека-полека въвеждаме новости, които засега се харесват. Ти си била на LIVE и знаеш какво представлява. Правим го непринудено, свежо и в крайна сметка хората си тръгват доволни и често зашеметени, защото за 2 часа пускаме поне 6 жанра с тотално различни истории. Като да изгледаш десет 90-минутни филми наведнъж.
Това, което скоро подготвяме ще е изцяло насочено към кино творците. Водим разговори с разни хора „Наръчника за младия кинаджия“ да го превърнем изцяло във видео уроци, да събираме мнения по темите от доказани имена в областта и така да помагаме на filmaker-ите с качествено ноу-хау, което в дългосрочен план ще дава резултати – повече и по-качествени късометражни филми в България.
Защо набира популярност късото кино и „има ли то почва у нас“? Прави ли се добри късометражно кино тук? Имаме ли традиции?
Причините са много. Първо, късото кино е късо. Да идеш на кино, да гледаш цял филм изисква време, с което много хора имат проблем. Късото филмче, докато разцъкваш в нета, отнема 5-6 минути, нищо не е. И тук идваме на втората причина. За тези 5-6 минути толкова надълбоко може да ти влезе филма в съзнанието, че дори да промени живота ти. Звучи крайно, но всъщност много неща променят живота ни ежедневно. Въпросът е, че някои филми засягат едни много дълбоки, често несъзнавани психологически процеси, които извадени наяве, у зрителя оказват въздействие, което ще окаже и един роман, и един дълъг филм. Но за едва 5 минути.
На теб самия това занимание какво ти носи? И кои сте в екипа?
Много неща. Адски много неща… Не мога да дефинирам всичко, защото някои неща са просто усещания в ситуации. Да гледаш всеки ден късометражни филми и така месеци наред няма начин да не започне да оказва влияние върху мисленето. В личен план, много неща научих от късометражните филми. Големи интелекти като OLIVER TREINER, DAMION POWER, ANDY GREEN, BRENDAN CARROLL, с филмите си ми казаха много неща. Да не говоря, че в началото като започнах сайта, никой от приятелите ми не можеше да посочи един къс филм. Днес всеки от тях може да ми изброи заглавия, а някои не само са изгледали всичко в сайта, ами и сами търсят и дори ми изпращат филми (благодаря ти Стеф, Стамене, Ники, Янчо, Калине). Редовно на събирания дори с цел парти, по някое време се пускат 2-3 яки анимации от сайта. Този факт ме прави щастлив. Показва, че хората наистина харесват късометражното кино и е въпрос на време да се превърне в един от mainstream-овете в българския интернет.
Екипа доста порасна последния месец. Калин, който ми помага много по общата организация и разни рутинни неща по сайта. Габи, PRа ни, която в някои среди стана по-известна от нас ( :D), което показва, че се справя чудесно с нелеката задача с почти нулев бюджет да разпространяваш даден сайт/събитие, дори с некомерсиална цел. Стамен и Стеф са ни LIVE сценаристите, защото за там си трябват луди глави да намират най-точните думи (не че много ги следваме :*), с които да описваме всеки филм. Йоко Агов, който ни помага с ноу хау и идеи по някои въпроси от Брюксел от самия Европейски парламент, където работи. С това гордо мога да кажа, че екипа ни е международен :D… Алекс, Митко и Пенка – преводачите, благодарение на които всеки филм на събитията ни има субтитри. Най-хубавото на този състав е, че преди всичко сме приятели, а след това колеги и второ, никой не е учил за това, което прави. Процеса на работа е нашият учител, което носи свои рискове, но пък сме извън установените рамки и измисляме нетипични решения, базирани изцяло на практика, а не на теория.
Ти самият не се ли изкушаваш да си и от другата страна на камерата?
Изкушавам се, да. На този етап обаче съм се отдал изцяло на Кинематограф.BG. Когато оптимизирам достатъчно процеса, че да имам свободно време, ще започна да снимам. Тъкмо ще се изуча на занаята, защото създаването на филм не става само с идеи без малко теория. Имам една червена тетрадка, в която си записвам всички готини идеи, които са ми дошли. Един ден ще ги гледате!
Не е ли всеки подобен филм малка революция и как го възприемат хората?
Подозирам, че говориш за „В час с Ботев“ (Ботев е идиот – старо заглавие). Не бих казал, че филмът е революция. Както много други филми, той изразява конкретни идеи. Това, което го отличава е, че идеите му не са принципни, а конкретни и то извадени от реални институции за обществото, каквито са образователната и ценностната система. Първото е физическа обществена институция. Второто е духовна лична институция, която обаче е резултат от първата. Затова ги слагам едно до друго. Филмът казва неща, които много хора осъзнават, но не формулират с думи, запазват ги за себе си и свикват с несъотвествието между реалността и желанията, респективно очакванията им. Затова стигнахме дотук. Появата на филма във времена на масово пробуждане, изразяване на дълбоко таения народен гняв от системата, която толкова години мачка бедните, ограбва средните и угоява богатите, е случайно за всички (Деян и екипа зад филма) и за нас като платформа, която го разпространява, но явно неслучайна в голямата книга на живота.
Най-якият филм, който сте представяли за момента?
Любимият ми въпрос… Имах един фаворит до втория месец, откакто се запалих по късото кино. Днес фаворитите на 1во място са много. Вече не мога да ги класифицирам. Сред тях са The Piano Tuner – класически френски трилър, Death Buy Lemonade –анимация с гениални метафори в няколко пласта, Origami – една интересна интерпретация на източната философия, Head On – може би най-сложната анимация, която съм гледал до момента, защото носи цялата формула на развитието на човешката цивилизация и на обществото като концепция. И неслучайно е от Израел. Hambuster – е нема такава анимация просто… Alpha – анимация от Дания, която дълбоко също носи формула – тази на развитието на човека като интелигентно същество, което обаче има природни инстинкти, които не може да пребори. Six Shooter – гениална игра и добър замисъл, Happy Sushi, Мир на Янчо Михайлов, В час с Ботев… Много са!
Какво си пожелаваш?
Един ден да стана и докато сра осъзнават, но не формулират с думи, запазват ги за себе си и свикват с несъотвествието между реалността и желанията, респективно очакванията им. Затова стигнахме дотук. Появата на филма във ви легна да не срещна нито един злобен човек.
Линкове за филмите, които изброявам по-горе.
http://kinematograf.bg/the-piano-tuner-film
http://kinematograf.bg/death-buy-lemonade-film
http://kinematograf.bg/peace-mir-film
http://kinematograf.bg/head-on-film
http://kinematograf.bg/hambuster-film
http://kinematograf.bg/origami-film
http://kinematograf.bg/alpha-film