Срещаме се с Бианка Панова ден след премиерата на биографичната й книга "В името на голямата цел – зад кадър". Тя е спокойна, усмихната, щастлива от добрия прием на книгата й. Говорим за успехите, за славата, за трудностите, без които не може – едно интервю специално за читателите на Kafene.bg.
Провокативна ли е книгата Ви? Споделя много истории, явно част от тях разкриват непознати детайли от пътя към медалите и славата?
Книгата е съставена от 30 глави. И само 3 или 4 от тях са описани с повече детайли, за да се разбере част от истината. Не съм спестила някои неща, които съм преживяла. Стана така, че точно тези глави се тиражираха в жълтата преса. Затова и книгата първоначално доби славата на скандална. А всъщност тя е за личностно развитие, тя е по-скоро психологическа, показва преодоляването на препятствия. Темата на книгата е трансформация, позитивна трансформация въпреки всичко, въпреки трудностите, странните отношения. Тръгна като скандална, а може и да е скандална за някои хора, тъй като е трудно да се приемат истините и някои хора, ако живеят в миналото, биха я приели за скандална. Но това е еволюцията – да надграждаш стъпало по стъпало, да се обърнеш към миналото и да анализираш.
Можем ли да узреем като личности без трудности по пътя си?
Трудностите са необходимост в нашето съзряване. Грешките са благословени. Те са нашите уроци. Не трябва да се притесняваме от това, че грешим. Човешкият живот е пълен с грешки. Но именно те ни помагат да надградим себе си – и като личност, и като душевност, да поправим някои грешки от миналото и да инвестираме в бъдещето.
От къде дойде импулса да напишете тази книга и колко време работихте по нея?
Написах я за по-малко от два месеца. Не се смятам за писател и не мога да кажа „Моята първа авторска книга“, например. Но книгата се получи четима и се харесва. И знам защо – защото бях отличничка по литература и български език. На премиерата надписах книга за моята учителка по български и литература, моята класна – г-жа Минка Иванова и силно се надявам да види тя ролята си в тази книга.
А защо я написах – явно много се беше насъбрало в мен и трябваше да излезе. Започнах да пиша дори неща, които съпругът ми не знаеше, въпреки че той беше много близо до мен в последния етап на моята състезателна активност. Той прочете една глава, която бях забравила на отворения си компютър и каза „Защо не си ми казала?! Не съм знаел всички тези неща? Как си ги таила в себе си …“.
Написах я лесно. Всичко е автентично. Не я написах хронологично. Събития и случки идваха на случаен ред и ги описвах. Малко по малко се подредиха главите.
Ако можете да изберете сега съдбата си отново бихте ли избрала същия път, въпреки всички трудности?
Да – връщам се пак, повтарям всичко – не защото искам или имам илюзия, а защото знам какво ще ми коства. Но знам, че няма да е със същите методи. Но пак бих повторила същия път.
А какво бихте препоръчала на всички, които тепърва ще поемат по пътя на големия спорт?
Спортът е голяма благодетел. Едно общество има нужда от спорт. Не казвам високо спортно майсторство, а казвам масов спорт. Масовият спорт – това е културата на обществото, начинът на мислене на обществото.
Всеки човек трябва да спортува, защото е отговорен първо към самия себе си, след това към партньора си, към семейството си. Нашето лично здраве зависи от нас самите.
Художествената гимнастика е един прекрасен спорт за момичета. Той възпитава много качества – както физически, така и психика, ако се попадне при добър педагог. А за високото спортно майсторство бих казала, че шампионът се ражда. Детето трябва да го носи в себе си, трябва да го иска. Трябва да е готово да даде много от себе си. Трябва да знае, че ще има страдание и жертви, в името на голямото си желание да стане по-добър и да достигне върховете в спорта. Високото спортно майсторство е трудна работа.
Кои са факторите за успех, освен това, което човек носи в себе си като стремеж? Треньор, родители, среда обществото?
Много зависи от първия треньор как ще се „закърми“ това дете, когато стъпи за първи път в залата, какво чувство ще остане в него. Треньорът не трябва да бъде само тесен специалист. Той трябва да бъде преди всичко педагог и човек, за да му покаже красивите страни на това, с което се занимава. След това, естествено, трябва да има материална база, финансова подкрепа. Родителите игратя също много важна роля във възпитанието към дисциплина и към стремеж нагоре. Те трябва да колаборират и да разбират детето. Трябва да има селекция, за да се изберат най-качествените деца – които могат и които искат да продължат нагоре. От там нататък всичко зависи от самото дете – какво носи в душата си.
Беше ли фактор вътрешната конкурекция между вас?
Определено!
Затова и едно Републиканско първенство е много по-силно от един международен турнир. Ние бяхме около 10-12 момичета, готвехме се на равни начала. И от тях се избираха само три. Конкуренцията беше наистина голяма.
Има ли надежда отново да имаме постижения както вашите едно време?
Нормално е след голям разцвет да има падение. Това е логичното развитие на нещата в целия живот, в нашия свят. Ние уцелихме един невероятен момент – тогава, когато спортът беше политика между две системи – социализма и капитализма, изтока и запада. Това не може да се повтори. Нещата, които са мотивирали мен и моите колежки сега са смешни. Ключът за успеха е мотивацията. И на спортиста и на треньора. Аз силно вярвам и се надявам Федерацията, която има нов президент в лицето на Илияна Раева, да се справи с тези общи проблеми като намиране на спонсорство, лоби в и извън страната. Защото е много лесно да искаме от тези момичета, да очакваме от тях, но те трябва да са подкрепени. Това в последните години липсваше, но не само в спорта. И знаем защо – защото беше преход и още сме в прехода. Мисля, че Илияна ще намери верния път към душите на тези момичета и на треньорите им … и да имаме отново българското знаме, българският химн и да бъдем така горди, както преди години.
Къде са сега Вашите медали?
Медалите са в един сак в дома на моите родители. Те са стожерите на моите успехи и все още много се радват, и много се тревожат, и безпокоят за мен. Аз съм тяхното малко момиче. Това са хубави моменти на щастие.
Какво си пожелавате? И на читателите на книгата?
Много се радвам, че на книгата се даде такъв старт. Благодарна съм на хората, които разбраха за какво е книгата и не се спуснаха по повърхността. Много ще се радевам ако книгата донесе на любезния читател емоцията, която аз съм изпитала. И за себе си и за всички желая здраве! И да се обичаме!
Вижте още в kafene.bg:
Видео: Бианка Панова за това как се става шампион
Бианка Панова – "В името на голямата цел: зад кадър"