12 филма от Международния конкурс и 12 кандидати за Наградата за български късометражен филм ще очакват безпристрастни оценки за своите качества от авторитетното международно жури, председателствано от турската режисьорка Йешим Устаоглу. Нейни колеги са актрисата Ада Кондееску (Румъния), режисьорите Мирослав Момчилович (Сърбия) и Константин Божанов (България) и продуцентът Майк Дауни (Великобритания).
Йешим Устаоглу е родена през 1960 г. в Сарикамис, Източна Турция. След поредица награждавани късометражни и документални филми в Турция през 1994 г. тя дебютира и в игралното кино с „Белегът”, който е селектиран за участие в много международни фестивали. Устаоглу сама пише и продуцира своите филмови сценарии. Занимава се с режисура от 1984 г., но международното признание идва с филма й от 1999 г. „Пътуване към Слънцето” – един от най-награждаваните турски филми, удостоен с признание на фестивалите на Валядолид, Сао Пауло и Йерусалим. Филмът е показан в официалната селекция на Берлинале и там печели наградата „Син ангел” (за най-добър европейски филм) и Награда за мир на Берлинале. Трогателната история за приятелство, което устоява на политическата жестокост, триумфира на фестивала в Истанбул, като печели призове за най-добър филм и режисьор и наградите на ФИПРЕССИ и на публиката. Третият филм на Устаоглу – „В очакване на облаците” (2004), разказва за жена, която петдесет години е принудена да крие самоличността си. Той печели наградата за режисура в Сънданс, както и специалната награда на журито и наградата за най-добра актриса от фестивала в Истанбул през 2004-та година. Четвъртият филм на Устаоглу – „Кутията на Пандора” (2008) е носител призове за най-добър филм и актриса на фестивала Сънданс и е показан с особен успех на 13-ия София Филм Фест през 2009 година. Последният филм на Йешим Устаоглу „Чистилище” ще бъде показан премиерно за България в Балканския конкурс на 17-тия София Филм Фест.
Йешим Устаоглу е била член на Международното жури на кинофестивала във Венеция през 2002 година.
Ада Кондееску дебютира в киното с филма на Флорин Шербан „Ако искам да свиря, аз свиря”, който триумфира на Берлинале ’10 със Сребърна мечка за Специалната награда на журито и Наградата „Алфред Бауер“. Учи актьорско майсторство в Националния университет за театър и кино в Букурещ. Следват участията ù в главни роли в „Любовникът” на Каталин Митулеску, който е показан в Кан в рамките на секцията „Особен поглед” и дебютния игрален филм на Богдан Мустафа „Вълк” (2013). За изпълнението си в „Любовникът” Ада получава „Сърцето на Сараево” за най-добра актриса през 2011 г. лично от Брад Пит. Кондееску е избрана и за участие в 16-ото издание на уникалната паневропейска инициатива Shooting Stars, която събира на едно място най-добрите млади актьори от Стария континент. Публиката на СФФ я познава, тъй като и филма на Шербан, и този на Митулеску бяха включени в миналогодишния акцент „Ново румънско кино” в рамките на фестивала, а и самата Ада беше за кратко гост в България, представяйки „Любовникът”, заедно с неговите автори.
Мирослав Момчилович е роден в Белград през 1969 г. Завършва драматургия в Белградския факултет по драматични изкуства. Автор е на две театрални пиеси „Белград на колене” (1997) и „Живот отначало” (2000). Момчилович е сценаристът на филма „Когато порасна ще стана кенгуру” (режисьор Радивое Андрич), превърнал се в абсолютен зрителски хит след премиерата си на София Филм Фест през 2005 година. Момчилович е автор на сценариите и на своите игрални филми „Седем и половина” (2006) и „Чакай ме, няма да дойда” (2009), получили признание не само в Сърбия, но и в чужбина. „Седем и половина” има много фестивални отличия, между които наградата на критиката за най-добър сръбски филм за 2006 година, както и наградата за най-добър дебют от 6-ия Фестивал на Независимото кино в Рим. Сред отличията на „Чакай ме, няма да дойда” са ежегодната награда на сръбската критика за най-добър сценарий и наградата за режисура от 14-ия София Филм Фест.
Наскоро Момчилович завърши третия си игрален филм – „Смърт на човек от Балканите” (2012), на който е режисьор, сценарист и продуцент. Филмът бе представен като уърк-ин-прогрес на София Мийтингс миналата година, след което спечели наградата „Особен поглед“ в Карлови Вари. Българските зрители могат да го видят в програмата на Балканския конкурс на 17-ия СФФ.
Константин Божанов е режисьор и визуален артист. След като завършва Национална художествена гимназия в София през 1987, получава магистърска степен в областта на изобразителните изкуствата от Кралски Колеж по Изкуствата, Лондон, и по-късно учи режисура на документално кино в Нюйоркския Университет. Кариерата му във визуалните изкуства започва в Лондон в началото на 90-те години и произведенията му са излагани в музеи и частни галерии по света. Режисьорският му дебют е късометражния филм „Лимона си е Лимон” (2001), последван от пълнометражния документален филм „Невидими”, за който получава редица награди на международни фестивали. Игралният дебют на Константин Божанов „Аве”, представен в програмата на Седмицата на критиката на кинофестивала в Кан, печели над 20 международни награди, сред които наградите за най-добър режисьор, най-добър балкански филм, наградата на Гилдия „Критика” при СБФД за най-добър балкански филм и награда „Кодак” за най-добър български игрален филм на 16-тия София Филм Фест. В момента Божанов работи по развитието на проекта за втория си пълнометражен игрален филм „Заслепен от слънцето”.
Майк Дауни е продуцент и изпълнителен директор на британската компания за независими филми Film and Music Entertainment (F&ME), създадена от него през 2000-та година. Неин директор е Стивън Долдри (режисирал „Били Елиът” и „Часовете”). От основаването на компанията до днес тя е продуцирала над 40 игрални филма. Каталогът на F&ME включва заглавия като „Обречени” (с Джейми Бел и Анди Съркис), номинирания за „Оскар” носител на „Златен лъв” от Венеция „Преди дъжда”, както и международни копродукции със сценаристи като Гюнтер Грас, Томас Киниъли, Джеймс Елрой и Клифърд Ървинг. Компанията на Дауни снима и пълнометражни документални филм в партньорство с известния телевизионен канал Discovery.
Майк Дауни следва театър в университета на Уоруик, продължава обучението си в Сорбоната и университета Нантер в Париж. През 80-те години Дауни е театрален режисьор и продуцент във Франция, Германия, бивша Югославия и Великобритания, работи и като издател, сътрудник и критик за различни международни издания, между които Variaty, Screen Ineternational и Moving Pictures International. Дауни е издател на вестника на телевизионните професионалисти MPTV и на European Film Review (издавано заедно с ФИПРЕССИ). Първата му книга „The Self Managing Screen” е публикувана от Британския Филмов Институт.
Освен професионалист в кинозанаята, Майк Дауни е и преподавател в програмата МЕГА – за европейски магистри, както и в няколко световни университета. Вече 9-а година е член на управителния борд на Европейската филмова академия. Президент е на Международния филмов фестивал Мотовун в Хърватска и е артистичен съветник на кинофестивала в Загреб. Майк Дауни работи с „Амнести Интернешънъл” за включването на наградата за човешки права във все повече международни кинофестивали. Той е особено горд, че е член на Управителния съвет на фондацията White Ribbon, която работи за намаляване на броя на жените, умиращи при раждане в Третия свят.
Носителят на два трофея „Златна палма” в Кан за късометражен филм Дюри Дърст, отличеният със „Сребърна мечка” на Берлинале 2013 Дени Коте и продуцентката Росица Вълканова ще определят най-добрия балкански филм на 17-ия СФФ.
Дюри Дърст е филмов продуцент, който насочва усилията си в подкрепа на новото поколение режисьори в Унгария и извън нейните граници. Професионалната му кариерата започва в периода 1974-1976 г. в Béla Balázs Studio. По-късно става мениджър на „Image-Shade” and „Danube Workshops”. Създава „Premier Plan Fund” в подкрепа на младите режисьори, като организира и Transylvanian Film-Tett Film Camp. Дюри Дърст е носител на няколко национални и международни отличия, сред които две награди „Златна палма” за „Wind” на Марсел Ивани и „After Rain” на Петер Месарош. През 2002 г. той получава професионалната филмова награда „Béla Balázs”, както и Pro Urbe Award of Marosvásárhely за дългогодишната си работа по създаването на трансилванска филмова продукция. Дюри Дърст е копродуцент на филма „Before Dawn” на Балинт Кенереш, който му носи наградата за най-добър европейски късометражен филм през 2006 г. От 2005 г. Дюри Дърст е председател на Унгарската федерация на киноклубовете. През 2010 г. е поканен за член на Консултативния съвет на обществената фондация за кино на Унгария.
Дени Коте е роден през 1973 г. в Ню Брънсуик, Канада. Докато работи като журналист и кинокритик, той продуцира и режисира 15 независими късометражни филма. Специфичният му стил привлича вниманието на критиците по цял свят още след дебюта му през 2005 г. с „Блуждаещи състояния”, представен в програмата на 10-ия СФФ и награден със „Златен леопард” на МФФ в Локарно. Успешният старт на Дени Коте е последван от „Нашия личен живот” – представен на 12-ия СФФ през 2008, в който главните роли са поверени на Пенко Господинов и Анастасия Лютова. Четвъртият игрален филм на канадеца „Кърлинг”, удостоен с наградата за режисура и най-добър актьор (Емануел Билодо) от кинофестивала в Локарно през 2010, бе представен на 15-ия София Филм Фест.
Най-новият филм на Коте „Вик и Фло видяха мечка” (2013), който софийската фестивална публика също ще има възможност да види, преди дни получи „Сребърна мечка” за „филм, който разкрива нови перспективи”. Наградата e на името на Алфред Бауер, основателя на Берлинале.
Росица Вълканова завършва кинорежисура в НАТФИЗ, след което режисира късометражни и документални филми. През 1995 г. основава „КЛАС Филм”, продуцент на едни от най-добрите и награждавани български филми през последните 20 години. Сред тях са „Писмо до Америка” (2001) и „Разследване” (2007) на Иглика Трифонова, „Обърната елха” на Васил Живков и Иван Черкелов, „Раци” на Иван Черкелов, „На сляпо” на режисьорката Тамар ван ден Доп (в ко-продукция с Холандия и Белгия). Росица Вълканова е продуцент и на дебютния игрален филм на Драгомир Шолев „Подслон” (2010), селектиран за почти 80 международни фестивала и спечелил над 20 награди в България и по света. Сред тях са Голямата награда, наградата на публиката и наградата за най-добър български филм на София Филм Фест през 2011 г. Росица Вълканова е член на различни селекционни комисии и журита в България и по света (Висбаден, Карлови Вари, Батуми и др.). Член е и на Европейската филмова академия.
За поредна година Андрей Паунов и Борис Десподов селектират интересни, важни и атрактивни документални творби, които да бъдат представени на вниманието на българските киномани. Честта да отсъдят кой от филмите е най-добър, и да присъдят наградата, осигурена за първи път от Международния фестивал „Милениум”, се пада на Карле Яхо, Иньес Василиевич и Илиян Метев, чиито документален филм „Последната линейка на София” пожъна впечатляващ международен успех през 2012.
Карле Яхо е роден в Хелзинки през 1968 г. Той има магистърска степен изкуства от Университета на Хелзинки, завършил е EAVE през 1999 г. и EURODOC през 2004. След обучението си в Хелзинки и в Ирландия, той се занимава с промоция на руска класическа музика във Финландия и другите скандинавски страни. През 1998 г. се присъединява към базираната в Хелзинки продуцентска компания „Making Movies Oy” като партньор и продуцент.
От тогава Карле Яхо е продуцирал три игрални филма, четири телевизионни драми и над 60 документални филми и програми, много от които са представени успешно на международни фестивали. Сред продукциите на Яхо е включително и „Черен лед” на Петри Котвица, участвал в конкурса на Берлинале 2008. През 2008 година Карле Яхо, заедно с неговия бизнес партньор Кай Нордбърг, са избрани за продуценти на годината от асоциацията на Финландските филмови продуценти. Карле Яхо е и един от продуцентите на успешния български филм „Правилата на ергенския живот”, продукция на „Агитпроп”.
Инес Василиевич е родена в Сплит, Хърватска, дипломира се в университета в Торино, а впоследствие продължава образованието си по кино в Рим. Тя работи най-вече в Италия като продуцент и кастинг режисьор и има във филмографията си десет реализирани документални проекта, както и множество късометражни форми, реклами, телевизионни продукции. Василиевич е продуцент на свободна практика, развива различни международни проекти. Заедно с режисьора Владимир Паскалевич представят проекта „About The Fall Of Serbian Working Class Family” на София Мийтингс 2011. Василиевич е изпълнителен продуцент на филма „Слоу Фууд Стори”, един от акцентите в специалната програма „Кино и Вино” през 2013 г.
Илиян Метев е режисьорът на документалния филм „Последната линейка на София”, който през май 2012 получи „The Visionary Award” в Седмицата на критиката в Кан. В актива на филма бяха добавени поредица от отличия, сред които голямата награда на фестивала в Братислава, „Сребърен гълъб” от фестивала в Лайпциг, „Кристален глобус“ за най-добър документален филм в Карлови Вари и много други.
Илиян Метев е роден през 1981 г. в София. От 8 годишна възраст живее в Германия, където свири професионално на цигулка и планира да стане цигулар – има реализирани изпълнения по германското класическо радио. Учи художествено изкуство в Central Saint Martins – Лондон, и завършва Британското филмово и телевизионно училище (UK National Film and Television School) през 2008 г. Илиян Метев е режисьор, оператор и ко-продуцент на филма „Голешево”, който печели 17 награди, между които и Talent Dove в DOK Leipzig – един от най-престижните фестивали за документално кино.
Членовете на журито на ФИПРЕСИ тази година са Александра Завия (Австрия), Ейтне О’Нийл (Франция) и Пенка Монова (България), които ще имат задачата да присъдят наградата на Международната федерация на филмовите критици ФИПРЕССИ – конкурират се филмите от Международния игрален конкурс и два от филмите в Балканския конкурс.