Александър Лашков е български теолог, музикант, автор. Роден е през 1943. Завършил е Духовната семинария в Черепиш, Духовната академия в София и Музикалната академия в Пловдив. Работил е като диригент и музикален педагог. Композира предимно църковна музика. Автор е на 6 православни литургии. През 1992 приема духовен сан, а от 1993 е свещеник в софийския храм “Света Троица”. Автор е на трилогиите „Пътят към храма“ и „С дух и истина“. Неговите беседи и
проповеди предлагат мост между Божието слово и всекидневния живот, дават изобилна информация за православния храм и богослужение, както и знание за основните християнски празници.
Разкажете ни за църковната музика, която композирате
Литургията е нашето основно богослужение, основна служба. По време на това богослужение се извършва тайнството Евхаристия (от гр. благодарствена жертва).
В църквата в наши дни има седем тайнства – служби, обреди от особено висок ранг. Такова са напр. тайнството Кръщение, тайнството Свещенство, тайнството Венчание, тайнството Изповед, а основното, първо и най-важно тайнство е Причастието или Света Евхаристия, което тайнство на тайнствата, както бе споменато, се извършва по време на Светата Литургия. Светата Литургия, по същество, е благодарствена служба, на която ние спомняме Тайната вечеря, като реално се причастяваме с тялото и кръвта Христови, защото Христос така ни е завещал, като е дал на Апостолите да ядат от хляба – неговото тяло и от виното – неговата кръв, казал им е „Това вършете за мой спомен“(Срв. Мат. 26:26-28).
Литургията продължава около един час като се състои от молитви и песнопения (песни). Думата “Литургия” произлиза от библ. гръцки език и означава “обществено служение”. На латински думата e mesa.
Всеобщо известно е, че всички големи композитори от старите майстори, класиците, сред които и Моцарт, Бетовен, Бах са композирали мелодии, по които да се пеят текстовете на светата Литургия. Подобни мелодии има и от православни композитори, макар и малко. В България такива има писани от нашия класик Добри Христов, от Петър Динев, от съвременните композитори – от Ценко Минкин. И аз съм написал до сега 6. Литургия номер 4 е на български език, издадена е с благословението на Светия синод и на покойния Патриарх дядо Максим. Литургия номер 5 беше изпълнена преди две години в зала “България”. Тази Литургия се отличава с това, че е написана за два хора – смесен и детски. Солистка при изпълнението на Литургия номер 5 в зала “България” беше нашата голяма певица със световна известност Красимира Стоянова. Тя дойде специално от Виена, за да участва в това изпълнение. Литургия номер 5 е с продължителност 78 минути, когато се изпълнява в концертна зала. Подходяща е и за изпълнение в храм при архиерейска служба – когато служи епископ. Последната ми творба – Литургия номер 6 е значително по-кратка. Написана е не за концертно изпълнение, а за изпълнение в храма.
Как се възприемат църковните песнопения от миряните? Разбират ли ги?
Ако хорът пее стройно и песнопенията са издържани в чист църковен стил, богомолците изпитват естетическа наслада и се настройват за искрена молитва. Много съвременни композитори съчетават текста на Литургията, който е дълбоко богословски с едно напълно светско звучене. Църковната музика трябва да е възможно най-проста, в смисъл на най-естествена, да няма измислени мелодии с големи скокове. Търси се едно плавно звучене, което да успокоява, да се следи с лекота от вярващия, защото главната роля на църковната музика е да въведе вярващите в молитвеното пространство и да ги настрои молитвено, като самата тази музика е това молитвено пространство. Църковният певец от една страна произнася молитвата заедно с цялата църква, с целия народ, а от друга страна, пеейки тези песнопения църковният певец настройва вярващите за молитва. Мелодиите, композирани за Литургичните песнопения, следователно, трябва да бъдат преди всичко естествени, плавни, спокойни. Трябва да се търси красота в тяхното звучене. Но ако са много разкрасени тогава се постига обратен ефект – отвлича се вниманието на богомолеца от молитвата, т. е. от единението с Бога. В такива случаи вярващите започват да се любуват на красотата на музиката и забравят да се молят.
Да поговорим и за Вашите книги
Започнах да пиша проповеди преди години – през 1995-та година, в началото на моето свещеническо служение, наша богомолка ме свърза с журналистка в радио “Свободна Европа”, водеше предаването “Акценти”. Тя ме покани да говоря по темата „Как да прекарваме неделния ден“. Написах нещо кратко, журналистката го одобри. Тогава ми хрумна да пиша за всяко предаване, всяка събота и тя се съгласи. И журналистката Светломира Димитрова озаглави рубриката „Пътят към храма“. Преди години имаше един много силен грузински филм „Пътят към храма“, в периода на прехода. В края на филма си спомням една сцена – гост на града пита една баба „Къде е пътят към храма?“, а тя учудено му отговаря „Как къде? Всички пътища водят към храма“.
Две години и половина произнасях всяка събота по една кратка беседа – 3-4 минути. По-късно един редактор от Университетското издателство „Свети Климент Охридски“ се обади и каза, че харесва тези проповеди и предложи да ги издадат в една книга. Така се роди първата книга „Пътят към храма“. Но бяха доста проповеди за две години и половина и издадохме втора книга „Пътят към храма“. Последва трета. След това направихме втора трилогия „С дух и истина“. Винаги внимателно и грижливо подготвям проповедите за моите служби с мисълта да стават и за печат. Вече имам издадени 6 книги. Подготвям следващата и работя усилено по нея.
Какви са плановете Ви в близките месеци?
Сега успоредно с подготовката на Великденските празници бих искал да подготвя и изпълнението на Литургия номер 6, а през есента, ако е рекъл Бог, плануваме един концерт от църковни песнопения отново с участието на Красимира Стоянова.
Използват ли се книгите Ви и от други свещеници? Или ги четат основно миряни?
Някои свещеници изказват добри думи и споделят, че ги използват редовно.
В Семинарията, когато се учи църковно красноречие (т. нар. Омилетика), също използват моите книги. Аз съм свещеник от 20 години и мога да споделя, че има недостиг от омилетична литература. Свещеник Йоан Карамихалев от храм “Света София” преди време издаде една книга с негови беседи. И Ана-Мария Кръстева, която води предаването „Благовестие“ по радио Христо Ботев също издаде книга. Има голяма нужда от съвременно слово. Имаме сборници с проповеди от 30-те и 40-те години. А от 60-те и 70-те има три сборника на Митрополит Софроний. Те всъщност са на моите учители по Апологетика (наука за защита на вярата) на Александър Величков и Борис Маринов. Всичко е замръзнало на това ниво от преди 40-50 години. А около нас толкова събития се случиха, животът ври и кипи. Има нужда от съвременен коментар, от съвременни примери, от съвременен поглед върху живота и върху евангелските истини и текстове. Затова се търсят моите книги и вече, благодарение на Райна Цветкова, те могат да бъдат намерени в Интернет – http://alashkov.wordpress.com/.
Мястото на доброто? И как хората да си възвръщат вярата?
Доброто е от огромно значение. Доброто е единственият шанс, единствената възможност да оцелеем като общество, като народ и светът да оцелее като цяло. Просто нямаме друг избор. Със злоба, с алчност, с егоизъм, със самолюбие светът се руши. Бог е дал основни закони, върху които се крепи обществото и целият свят. Това са: любовта към Бога, любовта между хората, почитта към възрастните хора, любовта между мъжа и жената, семейството. Когато нарушим някои от тях, обществото и светът около нас започват да се рушат.
Ние, християните трябва да обичаме всичко: не само хората, но и природата – да я тачим, да я поддържаме. Трябва да обичаме дори и тези, които ни вършат зло, защото ако връщаме на злото със зло, спиралата на злото продължава без край. Кръвта не се измива с кръв. Тя се измива с вода. Някой е направил зло – за да се сложи край трябва да му се прости, а не да отмъстим.
Доброто е жизненоважно за оцеляването на света. И трябва по всякакъв начин да се опитваме да го вършим, да го творим, да го търсим, да го поощряваме. Основна задача на родителите и на нашето общество, на училището, е децата да се приучават към добро. Още от малки децата трябва да разберат, че да си добър не значи бездушие или малодушие, да позволяваш да те тъпчат и пренебрегват. Доброто е жизненоважно и само благодарение на него светът може да съществува. Но ако това не е възпитано в децата от малки, те няма как после те да го познават и да го творят и то да се множи.
Още в kafene.bg:
Видео: Отец Александър Лашков за доброто, като единствено спасение за света