Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор на 11 книги. Включен в много антологии в България и в чужбина. Превеждан на английски, френски, немски, испански, японски, руски, чешки, литовски, унгарски, румънски, турски, сръбски, хърватски, словенски, македонски, ирландски. Пише хайку и свързаните с него форми на английски, публикувани в много издания в САЩ, Канада, Англия, Япония, Русия и др. Превежда от английски и води страницата "Муха в аптечката" във в. "Литературен вестник" за хайку и свързаните с него кратки форми.
Носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), Славейкова награда (2005), Първа награда "Златен ланец" (2007), Наградата на музея "Башо" в Япония (2007), награди от Международния хайку конкурс в Москва и др.
Участвал в много пърформанси, като например „Литература в действие”(Performing literature), 2002 г., по проект на Британския съвет, съвместно с британски автори, на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария и Русия.
Автор и водещ на проекта "Поетически трубадурски двубои", съавтор – с Марица Колчева – на комиксовата поредица "Гъвко и Мръвко", излизала няколко години на страниците на в. "Труд", пише музика и текстове, свирил в много рок-групи ("Субдибула", "Тутакси", "Стенли"), съосновател на етнорок група "Гологан". Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, свири също в рок група „Кокарда“.
Член на Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.
Мястото на поезията в живота Ви? А на хайкуто?
Винаги казвам, че за мен поезията е ежедневие. Тя придава допълнителни измерения на живеенето, помага да видим отвъд буквалния пласт на нещата и събитията. Да съществуваш в модуса на поетическото е почти божествено усещане, но същевременно е и опасно, защото може да изгубиш способността да реагираш адекватно на чисто практическите необходимости. Не е задължително да записваш всички поетически усещания, не е и възможно. Много хора са поети (изкушавам се дори да кажа – всеки човек), без да са написали и един ред поезия през живота си.
Хайку-нагласата е способност да осъзнаваш чудесата на обикновеното. И тук не е задължително да записваш всичко, дори даже е вредно. Един от героите на хайку-романите на американския писател и хайку-поет проф. Дейвид Ланю (които са преведени и на български), Широ, пише хайку с мълчание. За околните единственият видим резултат е промяната в погледа му, но в повечето случаи те усещат красотата и смисъла на създаденото, а именно отсъствието на намеса в чудото на момента.
А има ли място в живота на българина като цяло за поезия и изкуство?
Няма живот, в който поезията и изкуството да не намират място. Те не винаги са ясно и буквално експлицирани, понякога превъплъщенията им са странни, неуловими на пръв поглед – в един сън, в една мечта или фантазиране или просто в разказването на някаква случка, дори в извършването на някакво действие има поезия, има творчество. Те са вътрешно присъщи на човешкото съществуване, но начините на проявяване са различни. Обикновено вайканията са по отношение на официалния статус на поезията и литературата, на изкуството като цяло. Но това няма нищо общо с неотменния стремеж на човека да създава и да възприема света поетически.
Коя книга четете в момента?
В момента подготвям книга с разкази и друга проза и се налага да редактирам текстовете, които ще включа, така че за седмица – две съм спрял с белетристиката. Но за да си почивам от тази работа чета един сборник със съвременно американско хайку.
Публикувате и в чужбина – какво Ви носи допирът до чуждестранната публика?
Основното е поставянето на собствените неща в по-широк контекст – и като образи и теми, и в смисъл на публика, която не знае нищо за теб. В България повечето от читателите на поезия са също пишещи, познават се помежду си най-малкото задочно и обикновено възприемането на публикациите преминава през доста дебел паралитературен филтър. Чуждестранната публика – от пишещи или не – в повечето случаи не ме познава, дори не знае как точно се произнася името ми, за нея то не значи нищо и тя се изправя лице в лице с произведенията ми. Това е завръщане към първичната невинност на творбата, тя няма нужда да носи наследствената обремененост, идваща от личността на автора й. Докато не съм станал популярен в световен мащаб, мога да се наслаждавам на тази ситуация.
Кога и как Ви спохожда поезията?
На най-различни места, но основно сутрин, когато почти съм се събудил, ала оставам в полусън и като че ли цензурата на съзнанието все още спи и не пречи на несъзнаваното да си поиграе. Както и на маса с приятели – тогава разговорите провокират някакви идеи и те, черпейки от енергията на общуването, мигновено могат да се разгърнат в стихотворение или пък да останат за по-късно доразработване.
Разкажете ни и за синергията – музика-поезия във Вашия творчески път.
Те са като секса и любовта. Могат да съществуват поотделно, но е чудесно, когато са заедно. Затова от много години съм се опитвал да ги събера. За мен обикновено това са били различни занимания и съм редувал ту едното, ту другото, като опитите ми да направя нещо цялостно са били неудовлетворителни, въпреки голямото желание. Чак преди година, когато с Иван С. Вълев, Гриша Маникатов и по-късно присъединилата се към нас Елена Пенева създадохме групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ нещата дойдоха на мястото си.
Какво си пожелавате за 2013-та в творчески план?
Както вече споменах, подготвям книга с проза и се надявам да се получи добре, да се хареса на читателите и да има добър отзвук. С „ЛаТекст“ отбелязваме първата си годишнина и по този повод правим студийни записи и планираме няколко концерта през март – бих искал да успеем да ги осъществим на максимално добро ниво. Очертават се и концерти в други градове, очаквам да съберем достатъчно публика и тя да остане доволна. Сборник с мои хайку би трябвало да излезе до края на годината в Русия – ще бъда щастлив, ако имам възможност да отида там за премиерата му. И разбира се най-важното е да ме спохождат нови, интересни идеи, които да превръщам в качествени творби и интригуващи проекти.
Още в kafene.bg:
Представяне на хайку-антологията „Различна тишина”
105 хайку на Петър Чухов в театър „Сфумато”
Група “ЛаТекст” на една година
Премиера на сборника с пиеси "еМОрфей"