Поради големия зрителски интерес Театър „София“ обявява допълнителна дата за спектакъла „Парижката Света Богородица“ на 23 февруари /събота/ от 16.00 часа.
Билетите за представлението през февруари свършиха в първите дни след премиерата, която се състоя на 24 януари. Всички желаещи да видят спектакъла на Лилия Абаджиева, с Калин Врачански в ролята на Квазимодо ще имат тази възможност въпреки необичайният час на представлението.
ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
от Виктор Юго
СПЕКТАКЪЛ НА ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА
постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева
драматизация Димитър Стоянович
сценография и костюми Васил Абаджиев
Участават: Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Антон Григоров, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Майя Остоич, студенти от Театрален колеж „Любен Гройс“
“ Парижката Света Богородица” като драматическа поезия и съдържание на човешката индивидуалност
В предговора към “Съзерцание”Виктор Юго пише: “Тук е разказана една човешка съдба ден след ден.
Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и живота на другите хора. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашия, вие изживявате това , което изживявам аз, съдбата ни е еднаква.”
“Парижката Света Богородица” (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко необходимо за човека – вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят – между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух.
В завещанието си на 31 август 1881 година Юго пише:
1.Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената.
2.Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
3.Душата е безсмъртна.
4.Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
5.Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.
Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете с нас тази вечер E животът на духа , преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.
Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата…
Лилия Абаджиева
„Парижката Света Богородица“ е дреха изтъкана от бляскави думи, която никога не се къса. Зимата ще те топли, лятото ще носи хлад на сърцето ти. Ще ти служи за завивка, под която ще сънуваш приказни истории за любов, коварство, страст и падение. Такава дреха не остарява. Понякога трябва само да бъде извадена от гардероба, за да бъде изтупана от праха на годините и проветрена от нафталина на дребнотемието.
Опитахме се не да преразказваме, а да преосмисляме. Да гледаме нагоре, без да забравяме върху какво сме стъпили.
Дано радостта от този процес се окаже заразна.
Д. Стоянович