Весела Недкова е психолог по образование, пише есеистика и поезия. Издала е три книги. Есеистичният й сборник „Делнично и не съвсем”, съдържащ три цикъла есета, фокусирани върху емпиричната психология и силата и слабостта на думите, през 2009г. печели специалната награда на СБЖ.
През 2012г. изд. „Светулка44” пусна от печат първата й поетична книга – „Под кожата на думите”.
Поезията на Весела Недкова не гладува за парадокси, неочаквана визия, тъжни лета. Сита е и откъм топлота и тръпка. Стаили в себе си строгите линии на градския пейзаж и мелодията на есенния лист, красиво издъхващ в „топла лъкатушеща октава”, стиховете на Недкова заговарят и смълчават, смеят се и плачат. Те съчетават философските търсения и парадоксалния мистицизъм с изчистените щрихи на един модерен поетически рисунък, на границата на настояще и бъдеше, тукашно и отвъдно, видимо и невидимо, за да излеят в своеобразни бързи гами музиката на душата.
Миговете бягат, чувството кипи. И точно когато погледът хлътва в уюта на познатото, от „джоба на нощта ще изтече зората”…
Лицата на тази поезия звучат, сменят се в шемет, но никога не изпускат пътеките , които следват. Погледнали към другия, любимите очи откриват в него собствения си пооглозган образ /”и всъщност ти ли си това ,или по-неприветливата част от личния ми слайд;,/;надеждата е изгонена от вътрешното пространство на Аза ,и в разтребената му вкъщност душата е останала боса /”Изпраните чорапи на надеждата”/.
Учеността, тракането на часовника , упражненията по словесност, са напуснали традиционната подредба на думите, и зад тази странна „граматика” на грешките, трябва да избухне животът.
„Под кожата на думите” – там, където царства въображението, се стели и изкусителният мрак на предвечното знание, което, преди да влезе в книгите, е проболо сетивата, превръщайки разпилените нишки в струни /”и да се учим на граматика, преди да протоворим”/
Поезия с дух, дъх и аромат. Силна и стилна книга, ярка и насищаща.
„Под кожата на думите" откривам музика. Защото поезията е музика на езика, а поезията на В. Недкова е музика на вечността”.
Митко Новков, литературен критик
Проблемът на съвременната българска поезия е в разпознаването. В поезията на В.Недкова прочетох , че „с накуцваща походка замята фусти зимата”… и разпознах в нея поета. Друг не би могъл да го види и да го каже по този начин.
Петър Анастасов, поет и издател