Интервю с Владимир Количев автор на серията Брат и книгите “Брат: Стреляй пръв”, “Брат: Отмъсти за любовта”.
Разкажете за началото на своята кариера като писател. Кое ви подтикна да се занимавате с писателския труд?
Сериозно започнах да пиша през 1994 г. Първо се появи една повест, след това друга и се получи неголям роман. Първата ми книга, по мое мнение не много успешна, и до ден днешен лежи и събира прах в едно чекмедже. След това написах историческо-приключенски роман с елементи на фентъзи. Динамичен сюжет, наситен с много ирония и хумор. Но куцаше стилът. Реших да рискувам и с ръкописа в ръка се отправих в Москва. Романът се хареса само като идея. Въпреки това не се предадох, намерих сили да изплувам и да продължа срещу течението. Написах роман в жанра на военната фантастика. Получи се нормално. Но книгата не видя бял свят по много “основателна” причина – на издателството катастрофално не достигаше хартията!!! Нищо, и това изтърпях. Стискайки зъби, се захванах с нещо ново – своя първи криминален роман в духа на гангстерско-авантюрните романи. Получи се интересно, хареса ми. Изпратих ръкописа на две издателства. И в двата случая получих положителни рецензии. А Ексмо реши да поеме риска да пусне книга на млад и никому неизвестен автор. Днес книгите вече са над 20.
Към кой жанр отнасяте своите произведения? Защо?
Въпросът е много интересен. Да си призная и аз се затруднявам да причисля произведенията си към някакъв жанр. Но едно знам със сигурност – това не е детективски роман в чист вид. Избягвам сложни сюжетни завръзки. Престъпленията не са за мен отправната точка, от която се завърта сюжетът. Чрез тях се проследяват характерите и съдбите на моите герои. Тежките жизнени ситуации – това са изпитания, през които те трябва да преминат. Не е толкова важно кой какво е извършил, кой кого е убил. Много по-важно е как ще постъпи героят в една или друга ситуация, ще продължи ли по пътя към целта си или ще се разбие в скалата на живота.
Смятам, че моите романи се отнасят към жанра на криминалния роман. Моите книги разказват за хора, чиито съдби се развиват на фона на жестока криминална действителност. Моите романи са за съдбата на хората, за любовта и ненавистта, за доброто и злото.
Какъв е характерът на вашия герой?
Това са преди всичко герои на нашето време. Аз не идеализирам своите герои. Показвам ги и в добра, и в лоша светлина. Внушавам на читателя мисълта, че така не трябва да се живее. И в същото време се опитвам да ги накарам да преживяват за съдбите на тези герои. В резултат на това читателят им желае по-скоро добро, отколкото нещо лошо. Може би това не е съвсем правилно. Злото трябва да се наказва. Така е било и така ще бъде.
Никита от серията “Брат” положителен герой ли е?
Не е лесно да се даде еднозначен отговор. Никита Брат е като луната. Към читателя той е обърнат откъм светлата си страна. Но той има и тъмна страна. Човек, който с лекота убива хора, трябва да предизвиква най-малкото някаква неприязън. Но за читателя той не е убиец, той е благороден отмъстител, обявил война на злото и несправедливостта. Той убива, за да защити слабия от силния. Много хора днес се нуждаят от такава закрила.
Какви са според вас бъдещите направления в развитието на жанра? Какво може да кажете за популярността на жанра въобще в Русия и зад граница?
Детективско-криминалният жанр е съществувал, съществува днес и утре. Докато има зло, докато има престъпност, ще има и такъв жанр. Той ще се развива и винаги ще бъде популярен.
Разбрахме, че се занимавате с бойни изкуства?
Да. Владея тайкуондо. Всеки ден отделям време за физическа подготовка. Това е много важно. Живеем в сложен и жесток свят, в който трябва да умееш да защитиш себе си и близките си. Тук със своите персонажи съм солидарен.
Някои моралисти смятат, че екшъните развалят младежта. Какво мислите по този повод?
Един нормален човек никога няма да възприеме тази книга като ръководство за действия. А други пък ще станат такива, каквито биха станали, дори и да не са чели нищо. Моите книги са добър начин да изразходваш излишъка от адреналин!
Без силни преживявания светът би бил твърде скучен. Важното е само да не изпаднеш в зависимост от собствените си страсти.
С какво се занимавате в свободното си време? Как сваляте напрежението от тежкия писателски труд?
Аз не се напрягам. Обичам да пиша, да се вживявам в образите, да изпитвам това, което моите герои чувстват, да преживявам, да обичам и ненавиждам, да се страхувам и да преодолявам страха. Имам и още един грях – обичам да играя компютърни игри.