В края на 2012 година „Ентусиаст“ издаде сборникът с разкази на един от най-големите писатели на XX век Х. Ф Лъвкрафт – „Некрономикон“. Изборът на заглавие не е случаен, тъй като „Историята на Некрономикон“ (History of Necronomocon) е безспорно най-известното и провокативно произведение на писателя. Истинското наименование на „Некрономикон“ е „Al Azif“. Книгата е написана на арабски език около 730 г. в Дамаск от Абдул Алхазред, наричан от съвременниците си „лудия арабин“. Изследователи твърдят, че страниците ѝ са направени от кожата на девствени момичета, а текстът е написан с кръв. Какво има точно в книгата остава загадка, защото Лъвкрафт споменава, че прекаленото познание на съдържанието води до безумие и загадъчна смърт. Със сигурност обаче страховитият том има могъща сила, тъй като е използван успешно от различни магьосници за разнообразни, но никога положителни цели. Сборникът „Некрономикон“ на издателство „Ентусиаст“ съдържа 7 разказа, чиито тайни парализират умовете и вледеняват кръвта. Разгърнете ли тази книга, пристъпвате в един кошмарен свят, сътворен от най-демоничното въображение, съществувало някога на тази земя.
Смятан за най-великия хорър майстор на всички времена, Х. Ф. Лъвкрафт всъщност е нещо много повече. Неговата изтънчена проза оказва неизмеримо влияние върху развоя на световните фантастика и фентъзи, а създадената от него Ктхулу-митология го възправя до класици като Уилям Блейк и Дж. Р. Р. Толкин. Хауърд Лъвкрафт – прокълнатият гений на литературата на ужаса, останал неразбран от своите съвременници. Макар и без нито една издадена книга приживе, след смъртта си той придобива огромна популярност и оказва неизмеримо влияние върху литературата, киното и музиката на двайсети век.
Съдбата не била никак ласкава към Лъвкрафт. Повечето свои произведения той пише по времето на Голямата депресия, когато реалните страхове на епохата надминават въображаемите и на никого в САЩ не му е до фантастика и хорър. Още в ранното си детство бъдещият писател се проявява като болезнено впечатлително и любознателно дете. Малкият Хауърд още на двегодишна възраст рецитирал стихотворения, на три вече можел да чете, а на шест – и да пише. На пет годинки, омагьосан от сюжетите на „1001 нощ“, той си измисля псевдонима Абдул Ал Хазред. Впоследствие така ще бъде назован литературният му герой, написал чудовищния гримоар „Некрономикон“. Животът на Лъвкрафт е белязан от различни болести, нервни сривове, несекващи кошмари неуспешен брак, финансови трудности. Признава, че първият му публикуван разказ – „Дагон“ – е почти дословен запис на споходил го сън.
Краткият престой на автора в Бруклин засилва още повече мизантропията и расистките му настроения, видими в голяма част от творчеството му, и презрението му към заобикалящия го свят неусетно го кара да насочи творческите си търсения другаде-към най-зловещите кътчета на Вселената, обитавани от неведоми същества, неподвластни на законите на пространството и времето. Така се ражда концепията му за т.нар. „Космически ужас“. Тя се изразява в следното схващане на Лъвкрафт – истинската същност на Вселената е неразбираема за човешкия разум и самата Вселена е враждебна към човечеството. Хората са просто пионки в грандиозната картина и са създадени като роби на Великите древни. Великият Ктхулу, Нйарлатхотеп, Йог Сотхот – това са само част от имената на чудовищните тъмни богове, пред които, по думите на Стивън Кинг, бледнеят и най-големите ужаси на нашия крехък и незначителен свят.
Впоследствие последователите на Лъвкрафт ще назоват тази галактика „Ктхулу-митология“ и множество писатели ще доразвиват идеите на прокълнатия гений от Провидънс. Някои от тях – като Стивън Кинг, Нийл Геймън и Хорхе Луис Борхес – нееднократно ще изразяват преклонението си пред неоценения приживе творец. Самият Кинг споделя, че именно разказите на Лъвкрафт са го накарали да започне да пише. И двамата майстори ситуират сюжетите си в измислени малки градчета в Нова Англия (Аркхам, Инсмут и Дънуич са като първообрази на Сейлъмс Лот, Касъл Рок и Дери), понеже са убедени, че най-страшните неща често се случват в най-тихите места. Без Лъвкрафт научната фантастика, хорърът и фентъзито нямаше да са същите. Литературното му наследство е оставило неизличим отпечатък върху творчеството на имена като Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Фриц Лейбър, Питър Строб, Алън Мур, Джийн Улф, Чайна Миевил, Джордж Р. Р. Мартин, Стенли Кубрик, Гийермо дел Торо, Джон Карпентър, Х. Р. Гигер и т.н.
Над 120 световноизвестни рокбанди, вдъхновени от Лъвкрафт използват мотиви от творчеството му в своите произведения. Сред тях са: Iron Maiden, Entombed, Blue Oyster Cult, Deicide, Marillion, Black Dahlia Murder, Nile, Sentenced, Tiamat, Electric Wizard и Dream Theater. Повечето банди дори влагат директни препратки и цели цитати в композициите си като: Black Sabbath, Celtic Frost, Cradle Of Filth, Fields Of The Nephilim, Yngwie Malmsteen, Manilla Road, Mekong Delta (названието на култовия The Music Of Erich Zann е взето от едноименния разказ), Mercyful Fate (двете части на посветената на безумния арабин Абдул Алхазред „The Mad Arab“ могат да се открият съответно в Time и Into The Unknown), Metallica (покойният Cliff Burton е бил голям поклонник на Лъвкрафт, което си личи от инструментала „The Call of Ktulu“ и „The Thing That Should Not Be) и много други. Наследството на Лъвкрафт струи и от обложките на албумите – Cause Of Death на Obituary всъщност използва фрагмент от изключителната картина на Майкъл Уелан, да не говорим за Live After Death на Iron Maiden, където на надгробния камък на Еди се чете знаменитото двустишие от „Некрономикон“: „Не е покойник онзи, който лежи във вечността, и след безброй епохи погубва и смъртта.“
За Х. Ф. Лъвкрафт
Хауърд Филипс Лъвкрафт е роден 20 август 1890 г. в Провидънс. Започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, поради проблеми със здравето. Неговата първа публикация е разказът „Алхимик“.
Писател, критик и есеист, определян като най-значимия американски „свръхестественик“ след Едгар Алън По.
Идеята за космическия страх е извор на смисъла в творбите му от така наречения „Ктхулу цикъл“ – най-известният и значителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „Дагон“ (1919), „Плъхове в стените“ (1924), „Кошмарът в Дънуич“ (1929), „Шепнещият в тъмнината“ (1931), „Обитателят на мрака“ (1936), „Сянка над Инсмут“ (1936), „Из планините на безумието“ (1936), Лъвкрафт съгражда цялостен художествен модел, съставен от единосъщни теми, топоси, образи, герои, подчинен на основополагащата идея за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и неопознат свят.
Лъвкрафт умира на 46 години на 15 март 1937 г. в Провидънс.
Дата на излизане: 19 декември 2012 г.
ISBN: 978-619-164-023-2
Превод от английски: Адриан Лазаровски
Обем: 392 с.
Корица: мека
Формат: 14 х 21 см
Цена: 15,00 лв