Диляна Георгиева е родена във Враца, където завършва езикова гимназия. След това учи хуманитарно образование в СУ "Св. Климент Охридски" – Философски факултет и НБУ – Сравнителна културология. Усъвършенства певческите си умения като стипендиант в майсторският клас по оперно пеене и интерпретация на Гена Димитрова на Международния музикален фестивал "Варненско лято" 2004 година. Следва специализация по камерно пеене при проф. Мария Слатинару (сопран), Румъния.
Участвала е различни музикални събития в Япония, Испания, Италия, Австрия. Сценичният си дебют прави на сцената на Старозагорската опера в ролята на Виолета от операта "Травиата" на Верди през 2004 година. Работила е със Софийска филхармония, както и със симфоничните оркестри на Враца, Пазарджик, Пловдив, Русе и други градове в страната. Гостувала е като солист – сопран във всички оперни театри в България.
През последните три години гастролира в чужбина, най-често във Франция, включително и с рецитал за отбелязване на 130 години от установяване на дипломатически отношения между България и Франция (2009 година), под патронажа на Посланик г-жа Ирина Бокова.
Инициатор и солист е на първият благотворителен оперен концерт в подкрепа на деца с увреждания към фондация за деца с увреждания „И аз мога”
В приоритетите на Диляна Георгиева влиза работата с талантливи деца от различни социални групи.
Къде е мястото на качествената, класическата музика в забързаното ежедневие на българина днес?
Има място, за жалост не е в светлината на прожектора. Казвам го с горчивина и болка. Девалвацията на културни ценности е толкова голяма, че изместването на това благородно и стойностно изкуство към периферията е естествено. Въздействието на един красив оперен глас, в съчетание с актьорската игра и прекрасна симфонична музика, остава недооценен и без нужното внимание, за разлика от други лесно-смилаеми музикални жанрове.
Има общини и фондации, банки и частни институции, които подкрепят различни оперни проекти, така че и в по-малките градове да достигне общочовешкото послание на това изкуство. Качеството в изкуството у нас не всеки път отговаря на заплащането за него.
Вие самата за какво мечтаете в професионален план? Да пеете на коя сцена и с кого?
Всяка публика е важна и интересна. Независимо от сцената – малка или голяма – или от повода – благотворителен или празничен – музикално споделяне е неповторимо и вълнуващо. Разбира се, световните театрални сцени са мечта. Потръпвам от вълнение само при споменаването на Метрополитън или Миланската Скала. Голяма чест е да пееш по такива сцени.
Бих оценила жеста на съдбата, ако имам възможност да пея с Хуан Диего Флорес.
Наскоро той беше избран за посланик на добра воля от Юнеско. Това е признание за световната оперната гилдия и още едно доказателство за високите професионални качества на тенора от Перу. Работата му с талантливи деца от по-бедните слоеве по света придава допълнителна нотка на хуманност и състрадателност, така необходими в днешните дни.
Любимите ви произведения, композитори?
Харесвам много френска музика на Дебюси, Равел, Форе. Песенното им творчество е едно малко бижу – елегантно и красиво, но дискретно със своите отблясъци. Тази музика е носител на топлина и мекота, на чувственост и нежност. Тайнството от полусенки и релефи в балансираните музикални фрази и щрихи, рисува богата звукова картина.
Обожавам Пучини. Стилът му на музика е най-близък до моят натюрел. Откривам го най-вече в героините му от оперите – Бохеми, Мадам Бътерфлай, Тоска. Чрез интерпретациите на тези героини сме въвлечени в красотата на любовта, възторгът и отчаяният копнеж, тъгата и страданието. Музикалният език на Пучиниевите героини е едно дихание, което те повдига и спасява чрез своето благородство.
Българската музика също е необятна, сложна и дълбока. Любимият ми композитор е Парашкев Хаджиев.
Какво още може да се желае по отношение музикалното образование и развитие на децата ни днес? Имат ли достатъчно избор, възможности, поле за изява?
Възпитанието на децата ни трябва да е в дух на креативност и свободомислие. Музикалното образование, ако не е специализирано, е само стъпало, от което се тръгва нагоре. При семейства с музикални традиции е по-лесно.
Наш дълг на модерни родители е да сме информирани и гъвкави в преценката за това кое е добро и кое пошло за децата ни. Не е голямо усилието да ги хванеш за ръка и заведеш в концертната зала. Веднъж прекрачили прага й те се потапят в необикновения свят слушайки, гледайки, попивайки.
Ако им хареса отиват пак – задават въпроси, споделят, опитват… За да се развиват музикално бих ги насочила към детските музикални школи и хорове, към вокалните групи и формации или частни педагози.
Когато научат достатъчно, могат да изявят уменията си и пред публика – повярвайте има места и форуми за дарованията.
Какво пожелавате на читателите на Kafene.bg?
Бъдете здрави и смели! Преследвайте и разширявайте мечтите си. Подарявайте си повече време за музика, литература и култура. Споделяйте вдъхновяващи мигове с децата си и своите близки. Опитвайте се сами да градите своят успех с работа, познание и толерантност във взаимоотношенията.