Донка Чолакова
Есен
Дъждът по стъклата ритмично потропва,
в квартала мирише на печени чушки,
а вятър разбойник под зрелите круши
подсвирква с уста и люлее дървото.
Усмихната есен пристига в гората,
заплела в косите си повет и шипки.
На нейното рамо – врабчета и сипки,
под нейните стъпки – кармин и позлата.
Силвия Топурска
тихо е
а есенни са пеперудите
подарили любовта
на хладния вятър
тя закачливо се е заиграла
с красиво обагрените листа
окапали от мъдростта ми
и отново е тихо
Уляна Кьосева
Тя танцува
Катерича стъпки във пътечка…
По тях стъпва кротко есента
Да не стъпче ни едничка клечка,
Ни едничко връхче от листа.
Да не стъпи върху цветовете,
Разпилени топло и приятно.
Къпани и сресани от дъждовете.
Как го прави, ми е непонятно?
Стъпва с палците, със върховете
Тази Балеринка листопадна.
И танцува с часове със цветовете…
Да опиша гледката на мен се падна.
Тихо! Тя танцува и се носи, и сияе
А оркестърът шуми в капчука,
Свири и за тактове нехае…
Тихо! Нека бъде на сполука!
Нека бъде грациозна и красива,
Още малко в цветовете ще искри,
После бялото ще ни покрие и завива…
Тихо! Този танц душата озари!
Есента е
Тя е строга, обична и бдяща.
Всичко вижда и все ни закриля.
Награждава с усмивка искряща.
Дава коренчета- за хубост и сила.
Много явна е, доста е скрита
И листа е, и тайна дълбока
И покой е, и е ветровита
И е пристан, но и посока…
Накъдето да тръгнеш,пристигаш
Есента е компас и маяк е. О,да-
Ето виждам те, че акостираш…
И в очите ти – златни, любящи листа.
Божидар Пангелов
Сезонът, който не съществуваше
Тъй времето,
подобно на река,
снишава всеки бряг
от по-висок
към малък,
или от цветен
в хоризонт.
Да.
Тъй времето.
Децата,
всяка есен
жълтите листа
събират.
Есенна поличба
В миг,
когато и денят
се свива,
и слънцето замира
в сгъвката на планината,
изригва тихо
есенният пламък от
нивята,
където гарванът
е само,
пръстите на оран.
Лили Чолакова
Есенен лист
Искаш ли да чуеш за дъжда
и за онова листо във мрака,
което до мене долетя?
Усети, напразно че те чакам…
Приплъзна се по мен полека-
докосване на нежност от перце.
Без шум на мократа пътека
долепи жълто сгърчено лице.
А есенният дъжд ръмеше…
Попиваше по кожата ми хлад.
Градът ли? Още той не спеше –
будуваше с дъждовен листопад.
Почувствах се като листото –
отронено, захвърлено в калта.
Погалих го с ръка, защото
сближи ни самотата под дъжда…
Есенни сълзи
Отмил следите
на лятното безсилие,
дъждът се втурна
изведнъж!
Предвождан
от ескорт на сивите
небесни вихрогони;
с развян припряно
вятърен перчем,
той слънцето
на есента прогони
с доволството
на встъпил във правата си
най-сетне мъж…
Денят набързо
се сниши
по волята
на спускащ се сумрак.
И есента,
притихнала в очакване,
зарони
някак скръбно
първите сълзи…
Ева Цветанова
В есенна утрин –
тихо и нежно падат листата –
златни и пурпурни,
бавно обагрят земята.
В есенна утрин –
тихо и бавно бие сърцето,
чакайки трепетно
да види лицето,
което с любов ме понесе.
Понесе ме с есенна
нежности злато,
в света на съня
и мечтите, където
няма днес или утре.
В есенна утрин политнах,
в копнеж – далеч от земята.
В есенна утрин обикнах
златния цвят на листата!
Лили Николова
Есенни разпятия
И пак сънувам есенни разпятия,
удавени във бързея на смуглите реки,
разплетени в безмълвните коси на вятъра,
стаени в шепота на дивите треви.
И пак дърветата осъмват – живи кръстове,
прострели голи клони във молитвен знак
със сетния си блик на кипналите сокове
преди оброка си свещен с разлистващия зрак.
И в този миг сакрален лумват звездопади,
фиести огнени – във злато, охра, резеда,
във лунен прах искрят лилави листопади,
във разтопена мед и кадифена мекота.
Сребристи паяци бродират вещо във съня си
бакърената мантия на есента,
отронен писък на щурец покоя нощен буди
и от небето виолетово се разтаява тишина.
Летен спомен
Във клоните на есенната ябълка,
полюшнала се киселоузряла,
щуреят шепа малки зайчета –
на слънцето от миглите,
отронени сред лятната поляна.
От шепота на капките са спомени,
премигващи в зелената роса,
от топлите искри – отблясъци
на пъстроцветната дъга.