Марина Еленкова е от тихите хора, които обаче поддържат духа на мястото – Панорама “Плевенска епопея 1877″. Разговаряме с Марина за българите, историята и родолюбието в един откровен и приятелски диалог.
Какви хора най-често посещават Панорама “Плевенска епопея 1877″? Българи или чужденци, семейства или ученически групи?
Тази година е юбилейна за Плевен и панорамата – 135 години от Плевенската епопея и 35 години от построяването на панорамата. За този период панорама „Плевенска епопея” е посетена от над 8 милиона души. Само за миналата година броят на посетителите достигна около 100 000 души. Характерът на посетителите е най-различен. През летния период има организирани групи немски туристи, пътуващи по Дунава, руски туристи, почиващи по Черноморието. Има и хора – българи и чужденци, които пътуват индивидуално, както и много семейства с деца. Панорамата е посещавана и от ученически групи, като в края на учебната година много от децата вече традиционно получават бележниците или свидетелствата си тук.
А кое мотивира Вас да се отдадете на това занимание и какво Ви носят ежедневните срещи с толкова много хора?
Най-вероятно именно срещите с толкова много хора и ме мотивират да упражнявам тази професия. Всяка една група, всеки един посетител са различни и всеки един от тях открива нещо за себе си. Някои си припомнят уроците по история, правейки равносметка на настоящето. Тогава се чувствам удовлетворена, ако успявам да предизвикам интереса им и ги накарам да се замислят. Други се впечатляват от майсторски изрисуваното платно, което в съчетание със светлината и предметния план създават илюзия за реалност. Радва възторгът в очите на най-малките посeтители, които сякаш попадат в един вълшебен свят, където всичко изглежда толкова истинско. А понякога има съвсем неочаквани, интересни срещи, които превръщат всеки ден в ново предизвикателство.
Познаваме ли историята си, ние българите? И не сме ли склонни да вярваме повече на митологии, отколкото на реални исторически факти?
Изхождайки само от опита си смятам, че като цяло ние българите не познаваме добре историята си. Освен това българинът наистина е склонен да вярва по-скоро на определени стереотипи, налагани в продължение на много десетиления, и като че ли дори се страхува да надникне зад рамките им.
В беседата си използвате фразата „османско владичество“. Това вероятно е смущаващо или неприемливо за не малко българи. Смятате ли, че има шанс тези нагласи да се променят и как според Вас може да се случи това?
Българите са патриоти, те обичат и се гордеят с родината си. Но същевременно, сякаш без да се усещат (може би именно от недоброто познаване на историята) те се принизяват и се подценяват. Някои наистина се чувстват засегнати, ако не се спомене терминът „турско робство”. Тези нагласи няма да се променят веднага. Може би трябва да се започне от семейството, училището. Децата ни не бива да се възпитават като потомци на роби, а като наследници на един малък, но горд и борбен народ, който въпреки петте века чужда власт, потисничество и асимилация успява да съхрани себе си, своя език, вяра, традиции, култура. За да може младото поколение българи да придобие самочувствие на граждани на обединена Европа, където всяка една нация, познавайки и гордеейки се с исторята си не поглежда с омраза назад, а гледайки напред, гради общото европейско бъдеще.
Планира ли се модернизация на Панорамата в бъдеще?
Преди две години Община Плевен (панорамата е изцяло общинска структура) успя да спечели амбициозен европейски проект в областта на туризма. По този проект трябва да се направи ремонт на панорамата. Площадката на покрива, от където се открива гледка към бившето бойно поле, ще бъде обезопасена. Към нея ще се стига с нов външен стъклен асансьор. Предвижда се да се подобри инфраструктурата около панорамата, както и да се направи ремонт на моста на река Вит, мястото на последния бой за Плевен. Очакваме новата общинска управа да реализира проекта.
Какво пожелавате на читателите на Kafene.bg?
На читателите на Kafene.bg пожелавам да не пропускат да посещават любимото си „кафене”, където те винаги ще намерят нещо „свежо, ароматно и горещо”, което да стопли душите им .