В Руския културно информационен център ще се състои уникално „тройно” събитие

На 08 Ноември от 18.00 в Руският-Културно Информационен Център ще се състои уникалното „тройно” събитие – голяма авторска изложба на Юсеф Ал-Ахмед с презентазия на двете книги „Огледало” поезия на преводачката Оля Ал-Ахмед и „ И ние сме България” – новели и разкази на поетесата Ваня Петкова. Сред официалните гости ще бъдат Любомир Левчев – който ще открие литературната част, Иван Границкий – с встъпителна реч, Евтим Евтимов, Лъчезар Еленков, Светлин Русев – встъпителна реч , Никола Манев – встъпителна реч, Хайгашот Агасян – изпълнение, Астор – изпълнение, Исак Гозес, кметове, посланици на дипломатическите мисии у нас, депутати и др.

Излязоха две нови книги на българският пазар, които олицетворяват свободният ,непокорен дух на две жени и огледалното продължение на живота. Това са първата стихосбирка на преводачката Оля Ал-Ахмед , която издава новелите на майка си – голямата българска поетеса Ваня Петкова. Досега Ваня Петкова не е била известна като публицист, автор на басни и романи, но дъщеря й намира голямо литературно наследство след кончината й, което започва да издава. Художник – илюстратор и на двете книги е внукът на Ваня Петкова и синът на Оля Ал-Ахмед – Юсеф Ал-Ахмед, който е вече художник на 5 книги, с пет самостоятелни изложби до този момент, а е едва на 16 години.

Оля Ал-Ахмед посвещава стихосбирката си на майка си – поетесата Ваня Петкова. Рецензент на книгата „ Огледало” е самият Любомир Левчев, който я благославя и пуска зеленият светофар на Оля да продължи с поезията си. Рецензент на книгата на Ваня Петкова – „ И ние сме България” е поетат Евтим Евтимов, който е категоричен в предговорат си, че Ваня Петкова е българският символ на световната класика в поезията.

Самата Оля Ал-Ахмед казва са своята стихосбирка следното : –

„Огледало“ – е книга за свободата на личността и духа! „Огледало“ – олицетворява моето волно мислене.В тази книга изповядах съвестта си. А в днешно време да имаш съвест е лукс. Чистата съвест е като скъпоценния камък, мисля, че го притежавам.
Творбите ми са преживяни, не са измислени, до болка изживяни, не подтиснати! И както е написал Любомир Левчев, стихотворенията са ми по детски непокварени и опростено римувани, защото душата ми е все още душа на дете… Не успях да порастна, затова няма и да остарея! Стиховете ми са бурни и необмислени – като мен! Те са плачещи, наситени с болка и страдание – като душата ми! Нежни и наивно влюбени – това е перманентното ми състояние. Те са яростни и гневни – защитна реакция, при която „черната котка“ се превръща в „хищна пантера“.Защо реших да е “Огледало”. Тази стихосбирка е отражение на изстрадалата душа на моята майка в мен. Двойното огледало е безкрайно!
Ще продължа това, което космополитната и непокорна Ваня Петкова започна. И нейните внуци ще го продължат, следвайки своя талант. Моето “Огледало” може да не е толкова лъскаво и кристално, но не е напукано и прашно. И малко или много се е постарало да отрази в стих моята истина!

„И ние сме България” – са разкази за мюсюлманите в Родопите. Ваня Петкова я започва и….за жалост не я довършва. Пътеписите „ Писма без адрес” са намерени от дъщеря й, преводачката – Оля Ал-Ахмед в нейният архив и тя ги събира и издава с подкрепата на Община Първомай и спомоществователството на кмета на град Първомай Ангел Папазов, както и с любезното съдействие на издателство „Демакс“.. В тази книга, авторката пресъздава истински истории. Тя изживява творбите си.
Ваня Петкова – космополитна, принадлежаща на три континента. По баща – с украинска графска кръв от Полтава и руска жилка на Донски казак – белогвардейски генерал, по майчина линия – с гръцко-турска кръв . Тя бе непокорна, неразбрана, скандална, справедлива, истинска, любяща – невероятно явление в съвременната българска поезия и литература . Ваня Петкова ще се запомни като една от най-даровитите и непокорни бунтарки, отстоявала през целия си живот принципите за свободата, солидарност и справедливост.
Ваня Петкова остава завинаги като най-недостижимата и неповторима майсторка на любовната лирика!

Сподели в: