Това не е моята история. Но може би е на някой твой скъп, близък човек. Не е поредната измислица, изплетена с любов и мили думи. Нито уникат, струващ милиони.
Историята в романа не е за любов или поне не в захаросания й вид. Историята в него е за разрухата, причинена от дрогата и алкохола – бичовете на нашето съвремие. Опасността днес дебне от всеки възможен ъгъл, а думите: „Това няма да се случи на мен” и „Никога не е късно”, не важат за нашия век.
Това е реалността. Да! Жестока, манипулативна и сурова действителност, замаскирана в нашия гротестен карнавал – живота. Обществена тайна, нуждаеща се да излезе на яве. Свят, който трябва да бъде разкрит. Брутален, безкомпромисен, за някои дори отвратителен! Аз не съм Дженифър и животът й не е мой. А ти?
„Химера за живот” е обрамчила истинските съдби на доста хора от нашето съвремие. Дженифър е вдъхновена от много личности, които си позволих да сложа под един общ знаменател – изгубените. Тя е на осемнадесет. Обидена, наранена, непредвидима. Търсеща нови и различни емоции. Но почука на грешната врата. Унесена от еуфорията на екстазито, от оргазмите и алкохола, влюбена и наивна. Пътят й не е лесен. Светлината в тунела е реална или поредният мираж?
Неразбрана и объркана, поела живота си в свои ръце, Джен опознава начина на живот на младежите от ХХІ-ви век прекалено отблизо. Съдбата й поднася серия от силни шамари, които тя не разбира.
Паралелно с това една жена, вдовица и преди всичко майка, осъзнава своите грешки спрямо дъщеря си. Но поговорката “Никога не е късно!” не важи в ежедневието. В двата най-трудни момента в живота на детето си тя липсва. Първо – при загубата на баща й и нейния съпруг, тя изпраща момиченцето си на село, за да може тя самата да се възстанови, без да се замисли за Джен и нейните чувства. Второ – след 12 години, когато Дженифър се прибира изнасилена, разплакана и уплашена, майка й застава срещу нея, само защото фактите сочат така.
Дженифър заминава за големия град с големите възможности, за да започне отначало. Химерата за живот, който никога не е имала, я привлича с пълна сила. Отдава се на страсти, луди купони и безпаметен секс. Наркотиците я сграбчват в своята паяжина, от която измъкване няма. Стига до дъното, започвайки да проституира не по собствена воля.
„Животът й се струваше ад, хаос в пародията на скръбта. Всичко около нея се сриваше. Кристалният под под краката й се счупваше на хиляди парчета. Тя пада и не знае колко дълбоко ще затъне в пропастта. За какво трябваше да живее, нямаше смисъл, нямаше цел, за която да се хване и да продължи. Само море от сълзи и мъка остана около нея. Давеше се в собствените си терзания. Умряха надеждите й за щастливи дни. С какво беше заслужила всичко това? Това ли бе истинският живот? Че каква полза от него, като е такъв!”
Разбрала всичко това, думата “в къщи” й се струва като спасителен пояс.
Точно, когато изглежда, че животът й ще се нареди, тя намира неговия край, оставяйки след себе си единствено болка, спомени и няколко стиха за песни.
История от суровия живот, в който щастливият край е относителен. История започваща с лекомислие и спонтанност, с начало и неясен край. История за нашето време, с истински имена и събития. История на химерата за живот, колкото сладка, толкова и разрушителна.
Хората сме слепи за очевидното и зрящи за несъществуващото!
Нека да се научим да бъдем преди всичко хора! Никой не се ражда лош и никой не прави нищо безпричинно. Приветствам всички вас, да се научим да бъдем по-добри. Не е толкова трудно. Нека да помогнем такива истории наистина да съществуват само в книгите и филмите.
„Химера за живот” – Росица Траянова
