Елена Деянова е поет и детски автор от Пазарджик. За писането за деца, за мястото на поезията си говорим в нея в това интервю специално за читателите на Kafene.bg.
Къде е мястото на поезията в днешния забързан и сложен ден, според Вас? И намираме ли ние, обикновените хора, време за нея?
Мястото на поезията е в нас самите. Тя е онзи миг, в който търсим и намираме душата си, в който сме по-чувствени, по-мислещи и интуитивни, по-дълбоки и отворени, свободни да докосваме словото и то да ни преобразява в по-добри и по-нежни хора. Колкото и да са забързани дните ни, поезията винаги има място в тях и преживявайки я, намираме един точен баланс между житейски сложното и изострената си чувствителност. Поезията може да ни върне равновесието, ако се спрем и я преживеем – като очакване, като настигане и изкачване на самите себе си, като пространството, което усещаме, като успокоението, което може да сме, като морето в нас… И намерим ли време за поезия, сме си дали шанс да бъдем по-топли и по-щастливи.
Работите и с деца като Ръководител на Ателието за художествено писане – какво Ви носи това?
Ателието за художествено писане беше моя отдавнашна мечта. То реално се случи и беше създадено към читалище „Никола Вапцаров” в Пазарджик благодарение на един проект, подкрепен от Фондация „Обществен фонд Пазарджик”. Приятелство, вдъхновение, радост, вълнение, любопитство, изненада и удовлетворение – всичко това са момичетата и момчетата от Ателието. Все по-уверени и винаги готови за пътешествие в света на думите, звуците и цветовете. Те откриха място за фантастични пътешествия и приключения, готови за първите си творчески опити, а аз бях не по-малко вдъхновена от възможността да им дам от своята емоция, от своя опит, внимание и време за приятелство. Щастлива съм, че идеята е споделена и от творците на града, че децата израснаха и имат своята първа книга – един малък поетичен сборник „Приятелството с вкус на бонбони”. Вярвам че Ателието ще продължи да се развива, защото има искреното желание на децата и благородната подкрепа на приятелите.
Разкажете ни за случването на новата Ви детска книжка „Медунко“ – от къде дойде историята, как премина процеса по илюстриране и издаване и как се приема от децата?
Аз пиша поезия за възрастни и „Медунко” е едно предизвикателство – да тръгна към най-малките момичета и момчета с най-голямата си обич и желание за приключение.
„Медунко”, в своя първи вариант, трябваше да бъде една малка като формат „медена книжка” и да придружава бурканчето с мед, за да го направи по-желано от децата. Лъжичка мед, топъл чай и хубава приказка…, но не се случи. После „Медунко” дълго спа в хралупата си и се събуди по един съвършено нов начин, разработен като приказка, която може само да се прочете, но може и да се изпее и изиграе с гласа и цвета на всички горски животинчета, цветя и буболечета, които населяват Голямата гора. Много жива, много цветна стана книжката, илюстрирана от пазарджишкия художник Константин Анастасов, а един млад пловдивски композитор – Иван Найденов, направи композицията и аранжимента. В този си вид – книжка + CD, „Медунко” може да се реализира като весел мюзикъл и се приема с интерес от децата от предучилищна възраст и първи клас.
Вие самата какво четете и къде намирате вдъхновение?
Имам толкова много любими книги и автори! Всяка една от тях е парче живот и може да върне времето в оня момент, в който съм живяла в нея. Обичам да препрочитам любимите си книги и всеки път да се откривам на различно място, с различен поглед. Вдъхновение е необходимо не само да създаваш една книга, вдъхновение е нужно и да я прочетеш, да можеш да усетиш всички цветове, аромати и състояния, които някой е създал за теб. Точно като „гореща вода за шоколад” – да събуди всичките ти сетива и да те накара да чувстваш, да виждаш и невидимото. Това е едно много лично, интимно занимание, вдъхновено от природата, малките неща в живота и от уловените мигове.
Какво си пожелавате? А на нашите читатели?
Време! Време за живот, време за обичане, време с любимите хора, време за свят и нови книги!
На читателите – Щастие! То е като пшеничено зърно, ражда се и живее в нас.