В дебютната поредица „Контрапункти“ излиза сборникът с публицистика, очерци и афоризми на Стоян Гяуров „Платон, прасето и последният буржоа“.
В „Платон, прасето и последният буржоа“ е събран цветът от дългогодишната работа на Стоян Гяуров като журналист в „Дойче Веле” и автор на културното предаване „Апострофи”. Но Стоян Гяуров е преди всичко читател, един страстен читател, притежаващ просветителската амбиция да сподели наученото, да ни сближи с имена, идеи и най-вече книги, повечето от които не са преведени на български и повечето от чиито автори са слабо или съвсем непознати в България, както и да ни напомни, че в сферата на духа въпросите често са по-важни от отговорите. История, политика и култура, изкуство, философия, медии – тематичният кръг на текстовете е извънредно широк, но авторовата червена нишка е лесно доловима: това е носталгията по гаснещата книжна култура, съчетана с недоверие към „дигиталния културизъм”, форматиращ погледа към света особено на младите поколения. Великолепният стил подсилва още повече високата познавателна стойност на тази книга.
Стоян Гяуров е журналист и преводач, роден през 1950 в Хасково. Завършва английска филология в Софийския университет, след което работи в държавното радио. От 1990 до 2012 е редактор в радио „Дойче Веле”, Бон. Превел е книгите: „Светът на късната античност” от Питър Браун, „Невинни ръце” от Александър Демант, „Мойсей Египтянина” от Ян Асман, „Бъдещето на класическото” от Салваторе Сетис, „Фараонът Пруст” от Михаел Маар.
„Ако програмата на феминизма стане действителност, кой на кого ще целува ръка? Едва тогава ще се разбере, че нежният пол не беше обратният полюс на силния пол, а продукт на благоволението на последния и едно безвъзвратно изгубено предимство. И това ще са само жълтите стотинки от цената, която феминизмът ще трябва да плати за своя триумф.
Четенето на книги е от полза само за онзи, който е наясно, че това е самоцелно занимание.
Кавичките са израз на слабост.
Триумфът на „дискурса” е поражението на творческото.
Истински умен е онзи, който съзнава, че това не е достатъчно.
Предложение: престъпленията срещу добрия вкус да бъдат обявени за престъпления срещу човечеството.
Историята е хоризонтът на безсмъртието на човека; вечността е за боговете.
За разлика от замърсяването на околната среда, полюцията на езика не предизвика аналогичен протест, защото това е естествената среда на мнозинството.
“Гръцка душа и римски интелект – това е”, декретира Шпенглер в своя дързък опит да определи формата и посоката на историята. “Такава е разликата между култура и цивилизация. И това се отнася не само за Античността.” Гърците, нашите съвременници, си изгубиха парите, но дали това беше цената, за да си спасят душата? Наследниците на някогашните римляни са по-добре. Те все още притежават онова “насочено само към практичното въображение” на античните си предци, “една черта, която изобщо не се среща в Атина” – нито в древна, нито в днешна Атина. Западът като културно-историческо цяло, обозначавано също с понятието Оксидент, продължава да извежда корените си от Гърция; Гърция обаче никога не е била част от него. Затова актуалният гръцки случай, фалитът на цяла една държава, не е подходящ пример за “залеза на Запада”.
Според Шпенглер Ориент и Оксидент са “понятия, изпълнени с истинско историческо съдържание”, докато “Европа” е “празна работа”, дума, която “трябва да бъде заличена от историята”. В подробна бележка под линия, в която en passant посича и “с нищо неоправданото” включване на Русия в Европа (“следствие от една повърхностна интерпретация на географската карта”), Шпенглер пише: “Всички големи творения на Античността възникват като отрицание на всякаква континентална граница между Рим и Кипър, Византия и Александрия. Всичко, което се нарича европейска култура, възниква между Висла, Адриатика и Гуадалкивир. Ако приемем, че по времето на Перикъл Гърция се е намирала в Европа, то днес тя не се намира вече там.”
Just do it (read a book)!”
Издателство "Ерго"
Корична цена 12,00 лв.