От загадъчния автор на международния бестселър “Али и Нино” – роман за трудна любов, изгнаничество и страст. Годината е 1928-ма. Азиаде Анбари и баща й, членове на турския султански двор, стават заточеници в Берлин след краха на Османската империя. Преди години Азиаде е обещана за съпруга на турския принц. Попаднало в магията на Запада обаче, деветнайсетгодишното мюсюлманско момиче се влюбва и се омъжва за лекар от Виена, “неверник”. Но когато среща отново принца – вече сценарист в Ню Йорк – и той решава, че я иска за съпруга, тя се разкъсва между брака, който е сключила по своя воля и на който възлага големи надежди, и обещанието, дадено преди много години.
“Момичето от Златния рог” (превод: Емилия Ничева-Карастойчева) е роман за сблъсъка между културите и ценностите – за предвоенен Истанбул и за забързания, декадентски следвоенен Берлин. И, разбира се, за взаимоотношенията между мюсюлмани и християни. Той разказва за сблъсъка на Азиаде със самата себе си и за борбата между дълга и желанието. “Момичето от Златния рог” е многопластов и стъписващо красив роман – изпълнен с неизвестност, екзотичен и елегантно чувство за хумор – а Курбан Саид за пореден път демонстрира ярко способността си да развлича и да запленява.
Животът на Курбан Саид е обвеян в тайнственост – история, екзотична като творчеството му, както разкрива статия, наскоро публикувана в “Ню Йорк Таймс”. Смята се, че Курбан Саид е псевдоним на писателя Есад Бей, насочващ към сътрудничеството му с австрийската баронеса Елфриде Еренфелс при написването на романите “Али и Нино” и “Момичето от Златния рог”. Есад Бей от своя страна е прозвище на Лев Нюсимбаев, който, според някои, е роден в азербайджанската столица Баку през 1905-та година. На младини Нюсимбаев приема исляма и в началото на 20-те години на XX век се включва в литературните и журналистическите кръгове в Берлин. В края на 30-те години на XX век той напуска нацистка Германия и заминава за Австрия. Там се сближава със семейството на Елфриде Еренфелс, когато Австрия попада в нацистката орбита. Смята се, че Есад Бей избягва в Италия през Швейцария. Според някои свидетелства той се пронизва в крака, за да се спаси от депортиране, и умира в Позитано, Италия през 1942-ра година от отравяне на кръвта. Според друга теория умира от нелечимо заболяване на съдовата система, което налага да му ампутират няколко от пръстите на краката. Автор е на 16 книги, написани на немски език.
Чете се като епична поема… изпълнена със страст, поетичност и рязко преливане на смешното в трагично.
Ню Йорк Таймс Бук Ревю
Оставаме с усещането, че сме се натъкнали на заровено съкровище. “Момичето от Златния рог” е епос за културните промени, изпреварващи сякаш горещите вестникарски заглавия.
Ню Йорк Таймс
Романът ярко осветлява крехкото равновесие между Изтока и Запада, между християни и мюсюлмани, мъже и жени.
Ентъртейнмънт Уикли
ИК "Сиела"
Корична цена: 12 лв.