Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванайсетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия й финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в постапокалиптичен град без име; жена се прибира у дома сред години отсъствие, за да открие, че друга жена е присвоила спомените й; мъж заминава без посока и намерение да се връща, с надеждата да избяга от съчувствието си към другите: “Винаги съм мечтал да пътувам с лек багаж – скромна чанта, която небрежно да дърпам след себе си и с която да прекосявам с бодри, но не забързани крачки някое летище например; да подминавам тълпи от нервни хора, повлекли тежки куфари…”. Дузина изящни северни истории, в които важни са колкото думите, толкова и мълчанията.
„Колкото и леко да стоят на страницата тези разкази, те обсебват. Затваряш книгата, а те продължават да танцуват изкусително в крайчеца на съзнанието ти и гальовно да те подкачат: „Разбра ли какво всъщно се случи? А знаеш ли какво означава? О, върни се и опитай отново.““ The Scotsman
„Детските книги на Янсон са сложни, изтънчени, психологически многоизмерни, забавни и плашещи; етиката им, макар и да не знае компромиси, никога не е простичка. В този смисъл преходът на авторката към проза за възрастни не предполага голяма промяна. Нейните обикновени хора са чудати като тролове, нейните реални зимни гори са красиви и опасни като въображаемите.“ The Guardian
Книгата е част от поредицата "Кратки разкази завинаги" на ИК "Жанет 45".
За автора
Туве Янсон (1914–2001) е създателката на славната Муминска долина с цялото й население от муминтроли, мюмли, хемули, хатифнати, мори, филифьонки и други чудесни същества. Зачената в Париж и родена в семейството на скулптор и художничка от говорещото шведски малцинство във Финландия, по-голяма сестра на братя, които стават изтъкнат фотограф и литератор, тя още приживе добива статус на национално съкровище: осемдесетият й юбилей е честван в страната й със серия от културни събития през цялата 1994-та. Вдъхновена за персонажите от своите близки, от 1945 до 1970 г. Туве Янсон публикува муминтролската поредица от собственоръчно илюстрирани детски романи: резултатът са преводи на повече от 30 езика, телевизионни сериали, пиеси, песни, опера, музей, тематични паркове във Финландия и Япония и – сред множеството други – най-високото международно отличие за детска литература, наградата Ханс Кристиан Андерсен (1966). Междувременно Янсон рисува в различни жанрове (от карикатура до фреска – поне три от най-големите й стенописи все още могат да се видят в Хелзинки), илюстрира Алиса в страната на чудесата на Луис Карол и Хобитът на Толкин, живее на остров Кловхару и кръстосва Европа със своята партньорка, графичката Тулики Пиетила (1917–2009) – Тооти от посвещението на Пътуване с лек багаж и първообраз на Тоо-тики от Омагьосаната зима. Едва около 60-тата си година се захваща с разкази за възрастни и сборникът Пътуване с лек багаж (1987) е най-представителният резултат от тази смяна на събеседника.
“Опитваш се да пишеш звучащи по детски истории, може би не точно за децата, а за себе си. Но после изведнъж героите, които описваш, порастват, променят се. Не казвам, че се развиват, но се променят, така както и ти самият се променяш с течение на годините. И внезапно вече не пишеш за деца. Тогава трябва да спреш, стигаш до момент, когато интересите ти се променят… Все още съжалявам, че не продължих да пиша за муминтролите, но беше абсолютно невъзможно, щеше да бъде непочтено. Дойде един праг, една пауза, мислех да се върна към рисуването. Сякаш не можех да продължа нататък. А после постепенно, с ужасни усилия и суетня, започнах да пиша разкази, романи и други подобни. Така стана.” (Из интервю с Туве Янсон за финландската обществена телевизия YLE)
За преводача
Анелия Петрунова (1977, София) е филолог по образование и преводач по призвание. Завършва скандинавистика и английска филология в СУ Св. Климент Охридски и няколко години преподава шведски език в катедра Германистика и скандинавистика, но основното й професионално занимание са преводите. Работи с различни езици и текстове, но страстта й е художествената литература. В неин превод на български излязоха вече шест книги на Туве Янсон: пет от поредицата за Мумините и романът Лятна книга. Превела е и романа Априлската вещица, с който шведската авторка Майгул Акселсон е представена за първи път в България. Сборникът Пътуване с лек багаж е дебютът на Анелия Петрунова в превода на разкази.