Маги Благоева завършва в момента българска филология, но вече е позната на малки и големи с книгата си „Мими и Макс“, а също и като посланик в кампанията Забавното лятно четене на Az-deteto.bg. В този разговор в една лятна утрин с Маги обсъждаме книгите, писането и творчеството като цяло, специално за читателите на Kafene.bg.
Какво пишеш в момента?
Имам една изцяло готова книжка, дори тя е готова от няколко месеца. Казва се „Митко, който се усмихваше на звездите“. И дори ми е по-любима от първата. Дойте в един момент на голямо вглъбяване в себе си, когато се опитвах да не мисля за нищо, да поживея малко в тишина, спазвах медитационни практики и ми беше любопитно дали наистина по този начин се изважда някакво творчество. И един ден, просто както се разхождах в парка с количката, добре че си носих тефтерче и химикалка, защото тя точно за 20 минути се изля от мен. Тя наистина е доста по-кратичка, но аз много повече я харесвам, защото много повече насърчава децата да правят това, което чувстват за правилно и да си намерят призванието в живота.
В книжката се разказва за едно момченце Митко, което един ден си задава въпроса „Защо съм тук?“. Майка му решава, че той пита в смисъл „Защо съм си в къщи?“, но той обяснява, че иска да знае защо е тук, на Земята. Усеща, че е тук с цел, която е различна от това да остане, да работи, да се ожени, да има деца, тъй като това го правят всички. Според мен, а и това е убеждение на много хора, всеки си има своя цел, своя роля. Книгата е завършена вече от половин година, дори е с готови илюстрации. Работих по нея с друга илюстраторка – Зара Буюклийска се казва – много е талантлива! За първи път срещам илюстратор, който да може в няколко стила да рисува. Много са хубави илюстрациите!
Остава самото отпечатване, което заради мои здравословни проблеми се налага малко да изчака, докато потърсим финансиране.
Има още една книжка, която се казва „Необикновените приключения на Господин Морков и Госпожа Тиквичка. Пак ми се струва, че е много забавна. Но тя не е изцяло завършена и аз по принцип не се насилвам да пиша. Някои хора съветват „Пише ти се, не ти се пише – трябва да спазваш дисциплина и да пишеш“. При мен не е така. Това би превърнало писането в рутина. Когато имам вдъхновение – пиша и добре се получава.
Ще пишеш ли за възрастни?
Преди „Мими и Макс“ имах започнат роман, който беше повлиян от книгата на Емилия Дворянова, която много ме впечатли, отделно я четох няколко пъти. Имах събрани и доста лични случки, идеи, възгледи. Но после дойдоха детските истории и то с много голяма сила, може би защото се появи и детето ми и то съвсем промени посоката. Предполагам ще дойде някога муза и за него. Също би ми било интересно да пиша за възрастни, въпреки че ми се струва, че възрастните са с много повече предразсъдъци и се притеснявам повече … Макар че човек трябва да пише и да не се притеснява – не може всички да те харесат.
Ти самата какво обичаш да четеш?
Всичко, всичко обичам. Не влизам в ролята на критик и на съдник. Завършвам българска филология, оставам ми държавен изпит само, та много се чете. Особено последната година – съвременна българска литература – от след 1944-та до Пасков, Емилия Дворянова и т.н. Минавам през такива произведения, част от които са … като „Тихата равнина“ – чисто комунистически романи, в 500 страници описание за това как се строи напоителна станция за една равнина – много по-тежки за четене, но дори и в тях има нещо. От всяка книга извличам нещо. Книгите страхотно ме обогатяват.
Не че не подбирам, но обичам да чета различни неща – и като жанрове, фантастика много обичам, също и любовни истории, макар че те са малко по- …не толкова интересни, исторически също – „Случаят Джем“ ми е една от любимите книги, „Антихрист“ … Много обичам да чета, но ми липсва време …
Къде, според теб, е съвременната българска литература?
Не знам от колко време, но в момента много се пише. Има някакъв бум. На мен това ми харесва. Чувала съм мнения „Ами то не може всеки – напише нещо и издаде…“. Има малък резон в това, но като цяло всеки може да си отсява, на всеки му харесва нещо различно и личното ми мнение е, че който усеща позиви да пише, желание и сяда да го прави и събере куража да го издаде – си заслужава да види бял свят.
Харесва ми, че литературата не е в дупка, че се раздвижва. Който има желание – и пише, и издава. Купувам си дори и без препоръка – и от любопитство, и за стимулиране на идеи, на писането…