Откриване на изложба Евгения Воденичарова в галерия „Сезони“ (София, ул."Кракра" No 2A), проект на Красимир Илиев. Представянето на изложбата ще се състои на 12 юли (четвъртък) от 18.30 часа.
Изложбата можете да посетите до 31 юли 2012 година.
Доскоро позната като художник на тесен кръг приятели и то фрагментарно. С почти насила изтръгнато съгласие, през 2010 година една от нейните работи от серията Корида участва в изложбите „Хайку пространства” в галерия Кръг+ и проекта „10х5х3” в галерия Шипка 6, като предизвика изненада сред специалисти и ценители. Най-често срещаното мнение бе, че това не е български художник, вероятно, защото почеркът на Евгения Воденичарова е напълно различен и неочакван. Експресивен и едновременно странно деликатен, мощен, но ненатрапващ се, спонтанен, без да е маниерен, говорещ за вътрешна освободеност, нетипична за 70-те години, времето през което са направени повечето от нейните работи.
Евгения Воденичарова се учи да рисува през 60-те и началото на 70-те години, когато каноните на социалистическия реализъм са пред началото на идеологическата агония, която започва в края на 70-те и трае до средата на 80-те години. Това е време, в което клишетата все по-смело биват атакувани от отделни художници, но тези проявления на „упадъчното“, разчетени като „западното влияние“, безапелационно се наказват, демаркационната линия между позволеното и забраненото все още е ясна и категорична.
Затова, когато Евгения Воденичарова избира темата Корида за дипломна работа, тя няколко пъти е отхвърлена, защото е очевидно еретична за времето на трудово-борческите сюжети. Единствено застъпничеството на нейния професор Ненко Балкански й позволява да защити нелепата от гледна точка на тогавашните строго съблюдавани критерии за наше и чуждо тема и едва-едва да се дипломира с познатата тройка. Корида е тема на другостта, на непреживяната, но бленувана среща с истината, с истинската среща между живота и смъртта. Поздрав към тези, които са я преживели, поздрав към безсмъртния Пабло Пикасо (който умира, когато тя рисува дипломните си картини), доброволно полагане главата на дръвника, себеостракиране в името на мечтата за неизцапано от мазната супа на идеологията изкуство.
След дипломирането си Евгения Воденичарова живее в Лясковец, прави рекламните плакати на лясковското кино, грижи се за появилите се едно след друго деца и голямата къща, и рисува. Рисува предимно портрети, пейзажи и натюрморти. След няколко години започва да преподава в казанлъшката художествена гимназия и прави, най-често портрети на своите колеги. Работите й обичайно пътуват до мазето на къщата в Лясковец, за радост на мишките.
„Родена съм на 4 май 1946 г. в Казанлък. Ученическите ми години минаха между Казанлък и София. 1961 г. постъпих в Художествената гимназия, София, завърших 1965 г. След третото ми кандидатстване бях приета в Художествената академия в класа на Петър Михайлов. След две години се озовах при проф. Ненко Балкански, завърших 1973 г. След като завърших, работих пет години като художник на кино в гр. Лясковец, а след това като преподавател по живопис и рисуване в Художествената гимназия, Казанлък. „
Евгения Тотева Воденичарова