Интервю с Росен Русинов за изложбата си, фотографията и живота, специално за читателите на Kafene.bg.
"Зимно броене в софийските паркове и градини" – използва големия сняг тази зима в София явно…
Да, може да се каже, че имах късмет, защото наистина снегът беше много хубав. Трябваше да изляза 2-3 дена от работа, за да успея да хвана парковете с по-малко хора и да направя по-абстрактни фотографии, каквато беше идеята.
Темата за снега е доста банална, но тъй като художествената фотография по принцип е жанр във фотографията, който позволява, дори изисква по-висока степен на абстрактност, смятам, че нещата изглеждат по един по-различен начин. Познава се, според мен че е София, че са Софийските паркове, но от друга страна погледът по който те са погледнати е малко по-различен.
Изложбата е включена в официалната програма на организирания от Фотографска Академия – Българският месец на Фотографията през юни сега в София и в още няколко града в страната. Домакин на изложбата ми е Фотосинтезис Арт Център, който е едно ново, чудесно пространство в София за всички любители на фотографията и фотографското изкуство.
Още докато снимаше ли мислеше за изложбата?
Вече съм минал етапа, когато просто се разхождам и снимам всичко, което ми хареса. Почти винаги снимам неща, които представляват проекти. Те могат да бъдат и по-малки и по-големи. Например за тази изложба „Зимно броене в софийските паркове и градини“ избрах нещата от около 170 кандидат фотографии от общо над 500. Така че явно доста съм поснимал. Но имах идея, че ще изглеждат горе-долу така, както изглеждат в момента подредени в галерията.
Това е вече трета твоя изложба…
Да, това е трета ми самостоятелна, като имам и една колективна с двама мои приятели-художници –масло и графика. Правихме съвместна изложба 12 фотографии, 12 картини, 12 графики, в Прага и в Братислава. Миналата година беше втората ми самостоятелна изложба – „Усещане на море“, в София. А първата беше преди доста години, още в началото, когато започнах да снимам по-сериозно.
Хоби ли е все още фотографията при теб?
Дефиницията на думата „хоби“ не съм сигурен, че мога да си я спомня точно какво означава… Ако това означава странично занимание, с което си почиваш, може да се нарече и хоби, но за мен фотографията е повече от хоби. Като дете мислех, че ще ставам художник. Това не стана, но запазих интереса си към визуалните изкуства и мисля, че фотографията ми дава възможност да показвам артиста в себе си.
До къде е таланта, при фотографията и до къде са техническите познания?
Фотографията като дейност има много широк спектър. От една страна тя е професия и занаят – такива са сватбените фотографи, фотографите, които снимат за модни списания, репортажната фотография, продуктова фотография… всичко, което виждаме в рекламите, в печатните медии е необходимо да бъде заснето. В този тип фотография е необходимо да се познават техническите страни на фотографията, като процес, много правила за композиция, за изграждане на кадъра …
Художествената фотография обаче, е един малко по-различен жанр. Най-хубавото при нея е, че няма общи правила. Това не означава разбира се, че всеки човек може да вземе камерата и да започне да прави страхотни неща. Трябва голяма визуална култура и практика. Но при художествената фотография повече натежават творчеството и въображението, идеите, отколкото техническите умения.
За художествената фотография другото, което трябва да се каже, е че тя почти задължително е манипулирана. Докато другата фотография изисква да се пресъздаде точно реалността, например на снимките от една сватба младоженците трябва да се разпознаят, предметите трябва да се виждат много ясно в продуктовата фотография. В художествената фотографии това не трябва да бъде така. Самото понятие за изкуство „арт“ идва от „artificial“ – „нереално“, „изкуствено“. Така че точното пресъздаване на една реална сцена и представянето й за художествена фотография в някакъв смисъл е нон сенс. Затова художествената фотография манипулира. Манипулират се цветовете, манипулира се пространството и мащабите, манипулира се гледната точка или целите сцени – въобще всичко, което е възможно.
Имаш доста оскъден цвят във фотографиите от изложбата…
Част от нещата са монохромно тонирани в „сепия“ – бледо кафяв отенък, който напомня стари фотографски процеси. Мисля, че стоят доста интересно. Изображението е фотографско но стои графично, хем е фотография, хем – не съвсем. В някои от тях са нарушени почти всички основни принципи на фотографския занаят. Много често се използва централна композиция, което по принцип се смята, че не е добре, съзнателно е постигнато много ниско качество на изображението в краищата на фотографията, липсва цвят или той е сериозно манипулиран. Въпреки това смятам, че така нещата изглеждат по-различно, а различността е едно от основните качества за изкуството. Творбата може да бъде интересна, когато е различна.
Смяташ ли, че фотографите могат да се издържат само с фотография?
Много трудно, дори за България смятам, че е почти невъзможно. Такъв вид изложби, ако не са спонсорирани от някого винаги са разход за фотографа. Пазар за художествена фотография в България почти няма. Но и по света също не е лесно. Миналата година бях на две големи изложения за художествена фотография. Едното беше в Милано – Milan Image Fair, където говорих с галеристи и с автори и всички ми казаха, че за да преживяват – авторите снимат и друг тип фотография или се занимават с друг тип дейност, за да могат да се изхранват.
Е, разбира се, има отделни хора, които печелят много добре, защото ако стигнеш ниво, в което твоите неща се продават, наистина можеш да печелиш доста добре.
В Ню Йорк, където бях сега през месец Май, също разгледах основните галерии за фотография. Там е пазар номер едно за изкуствата, за фотографията и за много други неща. Не е трудно човек да разбере защо. В Ню Йорк живеят 55 милиардера и колко милионера? Не са 6,500, нито са 65,000, те са 650, 000! Тези хора постоянно купуват разни неща, с които искат да бъдат интересни, да притежават нещо уникално и точно това е, което движи пазара на изкуството и на фотографията.
А в България?
В България в това отношение няма пазар за художествената фотография. Няма го развито като естетическо чувство да се купува фотография, да стои фотография на обществени и публични места. Много малко правят галериите и галеристите, които са основната част от процеса, те са арт дилърите. Но аз мисля, че това е една голяма възможност. Много хора се оплакват и казват „Няма пазар, никой не купува“.
Тук аз разказвам един доста тривиален виц: Двама търговци на обувки претърпяват корабокрушение и се отзовават на остров в Индийския океан. Слизат на брега и гледат племената, които живеят на острова, голи и боси. Единият казва „Леле, тук просто ще умрем, тук никой не носи обувки!“, а другият казва „Страхотно! Тук никой не носи обувки!“. Там, където един вижда липсата на нещо, друг вижда възможността.
Смятам, че пазарът за продажби на фотография ще се развие и в България. Просто трябва да се работи. Смятам, че това е една ниша, която има голям потенциал.
Нека да не излезе като хвалба, но преди да открия изложбата отпечатах няколко фотографии, за да видя как ще стоят в отделните части на залата. И понеже Фотосинтезис имат магазин, където продават и фотографии, реших да оставя тези фотографии, които бях направил пробно, да не ги разнасям насам-натам. За 10 дена се продадоха 6! Това беше изненадващо и за мен. Така че пазар ще има. Просто трябва да се работи – и авторите, и галериите, и най-вече галеристите.
Галеристите трябва да станат доста по-активни. Не можеш да продаваш изкуство, ако просто харесваш изкуството или отвориш малка галерия защото помещението ти е семейна сосбственост и стоиш и чакаш някакви хора да влязат вътре. Така не става. Арт-дилърът трябва да бъде много активна личност, сега вече през 2012-та той трябва да бъде активен не само в реалния живот, но и във виртуалния. Но най-вече в реалния живот той трябва да ходи по светски събития, трябва да поддържа контакти, трябва да намери своите клиенти, трябва да започне да изгражда връзки с потенциални клиенти и да ги развива.
Продаването на изкуство е много личен процес. Хората, които си мислят, че ще направят един сайт, ще качат там фотографии и те ще се продават се заблуждават. Така не се продава нито художествена фотография, нито картини. Клиентите купуват произведения на изкуството от хора. Хора, на който имат доверие, с които общуват и се консултират.
На всички фотографии имаше специален знак – разкажи за това, моля.
Фотографията е репродуктивен процес и по принцип могат да се отпечатат хиляди копия. Ясно е, че нещо отпечатано в хиляди копия не може да бъде много ценно ако не сте Пикасо или Дали (смее се). Затова фотографиите, които са предназначени за продажба се печатат в ограничени, контролирани тиражи. Има доста правила, които не са стриктни, но е нормално най-големите размери да се печатат до 5 копия или 10 копия и колкото са по-малки размерите – толкова може да се увеличава броят на копията. Обикновено копието се надписва, например 1 от 10, което означава, че това е първото копие от един тираж от 10 броя, т.е. само 10 фотографии ще бъдат отпечатани в този размер. Авторът декларира със своя подпис, че това наистина е така. Има и една допълнителна система на Hahnemühle, които произвеждат специални хартии и за фотографи и за художници – това са холограмни стикери, които се слагат на фотографията и на сертификат, в който се описва по-подробно фотографията, кога е създадена, колко е голяма, кога е отпечатана и авторът се подписва на нея. Tака клиентът получава и самата фотография с холографския стикер и сертификата към нея, със същият номер холографски стикер.
Какъв е следващият ти проект, който искаш да снимаш? На къде ще продължиш?
До съвсем скоро работих много активно в ИТ сферата – бях много зает и времето ми за фотография беше буквално броени часове. Имам два тефтера, в които вечер след 12 съм си записвал всякакви идеи и проекти за снимане, така че имам десетки, десетки неща, които трябва да бъдат заснети. И тъй като сега съм в една почивка от няколко месеца преди да започна собствен бизнес се надявам да имам повече време за фотографските си проекти. Но наистина не мога да кажа каква ще бъде следващата изложба. Имам още необработени кадри от Париж от 2011 г., и Рим и Ню Йорк от 2012 г. Тя ще бъде изненада и за мен – какво ще избера и кое ще се получи.
Какво си пожелаваш? А на читателите на Kafene.bg? И на хората, които ще вземат фотоапарата ей така?
Фотографията е едно чудесно занимание. Защото хем ти заостря погледа към живота около теб, хем, в същото време, имаш възможност и да останеш сам със себе си. Може да го практикуваш много сериозно, може да го практикуваш спорадично но и в двата случая може да бъде приятно и зареждащо. Всеки може да снима, стига да иска. Даже и с телефон.
Гледайте и обсъждайте фотография, защото тя е медия, която според мен ще остане. Сега с новите медии, където всичко се сменя много бързо, с Интернет, със социалните мрежи, с телевизиите – скоростта, с която тече информацията е огромна. Аз не мисля, че всичко, което човек преработва като информация трябва да бъде с тази скорост. Трябва да има и по-трайни неща. Те ни дават основа и опора в живота. И всъщност художествената фотография, тази фотография, която аз харесвам и снимам, аз я наричам „фотография за стена“, т.е. това е нещо, което можеш да закачиш на стената и с което можеш да живееш дълги години, да го гледаш без да те напряга, просто да ти създава някаква емоция, да те кара да мислиш или да мечтаеш.
Още по темата на Kafene.bg:
Фотографска изложба "Зимно броене в софийските паркове и градини" на Росен Русинов