Разговаряме с Евелина Йекер за втори път. Първото си интервю за Kafene.bg тя даде точно преди една година, след излизането на романа Защото говорехме немски. Отново се виждаме във вила Росиче, пием кафе и Евелина с чар и голяма усмивка разказва за новия си роман и за бъдещите си планове.
От къде дойде темата, образите в романа Обядът на семейство Щум? Как се изля?
Той се изля като действително като един порой, като един пролетно-летен дъжд. Темите, за които става дума в романа, зреят у мен доста отдавна. Те ме занимават откакто работя като сексуален терапевт – от дълги години, но изкристализираха в конкретни образи и конкретен сюжет преди около година и половина.
Това са Ваши професионални теми, но много човешки представени?
Да, това е така защото темите излизат от разговорите с хората, които идват и търсят помощта ми.
Българска авторка, живееща в Швейцария, пишеща за Германия.
Описан е граничния район между Швейцария и Германия. За това има две причини. Първата е, че го познавам добре – често се оттеглям да пиша в Шварцвалд, там ми харесва много. А аз по принцип пиша за неща, които познавам. Много от героите ми изпадат в гранични ситуации, биват принудени да се държат гранично, реших, че ще е много уместно да има една стабилна граница и това е границата между двете държави.
Хората навсякъде еднакви ли са? Еднакви ли са проблемите им?
Оказва се, че душевността на човека в основата си не се различава кой знае колко много по отношение на стремежи, въжделения, страсти, предпочитания. Може би това създава по-глобално звучене на текста.
Темата за семейството и родителството, макар и по друг начин, присъстваше и в предния Ви роман – Защото говорихме немски. Тук отново е силно застъпена темата. Ще продължите ли в тази посока?
Да, още по-конкретни стават търсенията ми в следващия ми роман, който ще се казва Войната на майките. Той се занимава изключително с женски теми, един вид женски роман. С дилеми по отношение на избора да бъдеш майна, можеш ли да си позволиш да кажеш „Не, не искам“ и какво става след като не можеш да си позволиш на не станеш майка, а се оставяш обществото да те канализира в един поток, защото на жената е отредено да бъде майка. Какво става с тези жени, които имат натрапено майчинство? Как след това през задните вратички на душата това рефлектира негативно върху децата? Това са основните теми на Войната на майките.
Той е почти готов този роман. В момента умишлено си налагам по-дълга почивка, защото не ми се иска да си изчерпя темите и идеите.
Имате ли планове за превод на романа на други езици?
Още не съм решила. Аз първо публикувам на български, на книжен носител и за мен е много важен какъв ще е отзвука, който ще получа от българските читатели за една книга, след което взимам решение дали да предлагам текста в чужбина, или не. За мен българският читател е много критичен читател.
Колкото и да се говори, че българите не четяли, за мен не е така. Хората, които четат четат страшно много, знаят много. Има много начетени българи и се доверявам на техния усет.
За кого е тази книга и какво е основното Ви послание?
Кой би прочел тази книга – препоръчвам я на по-зрели хора. Посланието ми е от една страна в отворения финал, той има функцията на едно огледало. Читателят доизмисляйки историята, доизмисляйки персонажите има възможност да види себе си, своите страхове, очаквания, дилеми. Второто послание е за свободата. Много се тръби колко свободни сме всички, но наистина ли сме толкова свободни? Има ли я въобще свободата? Всеки да си отговори сам.
Какво си пожелавате на Вас самата?
Пожелавам си да има читателски интерес, защото читателският интерес за мен е критерий дали темите, по които пиша, вълнуват хората или просто това е нещо, което занимава само мен.
Още от този автор на Kafene.bg: