"Колко е полезно да четеш книги" – разказ на Христина Панджаридис
Първата му книга беше забелязана. Заради фамилията, която носеше. Подозираха, че е роднина на председателя на един от писателските съюзи.
За втората нямаше намек.
За третия роман си избра провокиращо заглавие и се надяваше да си спомнят неговото съществуване.
Направи премиера в родния си град. Оттук започна да пише и се връщаше през лятото.
Подари два екземпляра от творението си на библиотеката.
Скромността му искаше да разбере ще се прочете ли книгата.
На премиерата преброи стотина човека, но се продадоха десет бройки.
Като второстепен герой от романа си заложи капан.
На 119 страница и в двете книги постави банкнота от десет лева. Новичка, несмачкана. Закрепи я с тънко парче скоч – да не личи.
Лятото дойде. Писателят също отключи бащината си къща. Погледна поникналите и увехнали цветя.
Отиде до библиотеката.
– Четат ли хората?
– Четат! Вашият роман много се търси! – прошумоля гласът на библиотекарката.
Писателят намери името си и книгите.
Сърцето му като в криминален филм застана на спусъка.
Отвори едната.
Отвори втората.
Банкнотите неизхарчени го застреляха.
Христина Панджаридис
***
Искам да кажа на глас, че харесвам книгата на Теодора Димова “Марма, Мариам"
"Да изневериш с рибар" разказ на Христина Панджаридис