Интервю с Христо Мандев познат като дядо Трак за писането за деца специално за читателите на Kafene.bg.
Как започна писането при Вас?
От моето детство съм влюбен в книжките. От ранна възраст започнах да пиша и аз – стихотворения, приказки… Даже още като дете бях написал едно разказче, в което пише, че един младеж отива в училище за студенти. Моята сестра се засмя като го прочете и каза "Това училище за студенти се казва Университет". Още тогава имах желание да завърша български език и литература, както и журналистика. След като завърших средното си образование работех като журналист. Тогава и започнах да пиша повече – стихотворения и проза. Но завърших висше за инженер. Но не престанах да пиша и във вестници, да съчинявам от време на време.
За децата започнах да пиша и издавам книжки след като имах щастието да стана дядо. Посетихме дъщеря ми в САЩ, там се вдъхнових от внучетата. Имах достатъчно време да започна да пиша. Започнаха да ми идват на ум сюжети. Когато се върнах от там издадох първите си детски книжки. Това беше една книжка "Приказка за любимите деца" и една книжка с приказки. И от там тръгна вече моето творчество, насочено към деца. Не съм загърбил и литературата за възрастни, но децата ме вдъхновяват много и продължавам да пиша. Вече имам издадени 7 книжки, подготвям за печат още 1-2. И така продължавам да пиша за децата, защото ми е мило хубаво, харесвам ги децата, сред децата се чувствам щастлив.
Четат ли децата в днешно време?
Убедих се, че децата четат. Чрез Дружеството на писателите в Габрово правих няколко книго-борси, на които предлагах книжки от всички габровски автори. Лично аз се заех с тази инициатива. Много деца се спираха на нашия щанд да видят какви книжки има за деца. Но още повече се убедих в тяхната любознателност, когато получих разрешение от директорите на някои училища да посетя класове между 1 и 4 клас. Удивих се от желанието на децата да вземат книжка и да я прочетат, а след това като ме срещнат на улицата – да ме поздравят "Дядо Трак, аз прочетох твоята книжка, много ми хареса!". Чувствам, че има искреност в техните думи. Много се радвам, че децата обичат да четат!
От къде дойде псевдонима "Дядо Трак"?
Така се подписвам в книжките си. От моето детство помня баба ми беше казала за някого "Дядо Трак минава", защото човекът возел количка, която тракала. Така ми хрумна, пък и този псевдоним ми допада, а и на децата им допада.
По какво работите сега?
В момента завършвам един роман за юноши, които прерастват в младежи. За тази възраст почти не съм писал. Наскоро излезе и сборника ми за деца „Време за игри“. Продължавам да пиша и за възрастни. Но не е както по рано. Малко се търси днес българската книга.
Имам и още едно разочарование – няма я националната мрежа за книгоразпространение. Има няколко издателства, големи, които владеят всичко – плащат и издават главно преводна литература, на българския автор малко се обръща внимание. Може би една от причините българите да намалят четенето е и това, че няма реклама на българската книга. Може би и това е фактор. Не говоря лично за мен. Има много български автори, известни имена, прочути, на които може да им се преиздават книгите, стига да има търсене. Но няма кой да ги преиздава, защото няма държавни издателства. Всички останали издателства са частни. Те предпочитат по-комерсиални автори, търсят заглавия, които ще се продават бързо. Затова – да не се сърдим на хората, че малко четат.
Трябва повече реклама, повече добри инициативи като вашия сайт. Книгата не е отживяла. Книгата никога няма да загуби своята ценност.