„Зед или дребните лудости“ е вид литературно роуд мууви. Не прекосява някаква територия, а пресича накратко няколко човешки съществувания, спира се на странностите на всеки един герой. Романът разглежда по заобиколен пък съвременния западен човек.
Главното действащо лице, наречено Зед подобно на неизвестното в сложно уравнение, страда от липсата на собствени особености, като например да колекционира марки или да се стреми към силни усещания. Подтиквано от този недостиг, то решава да си присвои чуждите дребни лудости и така да се изпълни със съдържание, да влезе в нормите. И да намери себе си.
Започва да дебне хората по улиците и заведенията с цел да разкрие дълбоката им същност. Лека по лека срещите стават все по-чудати, а срещнатите хора все по-откачени.
Първото запознанство е със Скитницата – наивна и сладострастна девойка, която търси любов и приключения по пътищата. Обича да си измисля сценарии и да си мечтае, че се сбъдват.
Следва срещата с Розата. Зед пътува в автобус и я забелязва. Решава да изпълни съкровеното й желание – което си мисли, че догажда – и така косвено да осъществи копнежа на Скитницата по романтичните завръзки.
Но Розата разкрива сърцето си пред главното действащо лице и това прекратява връзката им – Зед не иска любов, а чувственост. В търсене на нов обект за изследване, проследява малката сестра – Розалия. Чистофайничка, неуравновесена и със склонност към алкохолизъм, тя пробужда чувство, каквото Розата не е успяла да предизвика. Чиста и абсолютна любов завладява Зед. Нужно е да завоюва сърцето на любимата си.
Но тази любов е измамна. Тя е единствено фантазия. За щастие, на улицата Зед засича един познат и се присламчва към него. Попадението е добро – странностите на младежа бликат на повърхността. Търсенето е излишно. Както името му показва, Джаджата се интересува от аксесоарите и от незначителните подробностите повече отколкото от детайлите в поведението, за които е напълно сляп.
На купон у Джаджата една девойка привлича вниманието на главното действащо лице. Анорексичка и любителка на скарификациите, Феята потапя Зед в свят от страдание и лишения.
По-късно, част от героите прекарват уикенд извън града, в къщата на Антито. Домакинът разпалено проповядва идеите си: анти-консумация, анти-мондиализация, анти-градски живот, анти-месоядство, анти-всичко. Заформя се любовен триъгълник, в който Антито се залисва по Розата, а пък Зед по Антито.
В селската къща идва и неочакван гост, с когото главното действащо лице се сближава, за да разсее любовната си мъка и да си придаде нова същност. Фил се чувства по-близък до животните, отколкото до хората. Страда от тикове, но се старае да се владее.
От прозореца на апартамента му Зед наблюдава провеждащите се в спортната зала отсреща курсове по аеробика и забелязва една динамична и красива девойка. Причаква я на излизане от тренировката и я заговоря. Мод се оказва аморална провокаторка и манипулаторка. Но безкрайно привлекателна. Зед трудно се отървава от хипнотичното й въздействие.
Пренасочва вниманието си към друго момиче от курса по аеробика. Ана Хронова обича миналото и живее в него. Анахронична е. Невъзможно й е да изпита радост или удоволствие. Любомото й занимание е да се рови из чуждото минало, да се вмъква в него, да го фалшифицира и го изгради като свое собствено.
Поредната съдбоносна среща е с Прасолино. Шантав и весел безработен купонджия, който си пада по розовия цвят и по прасетата. Миналото му е богато, но пък той му обръща гръб. Основното му занимание е да гребе с пълни шепи в настоящето и да търси все по-нови източници на удоволствие. Зед е на границата на свръх-дозата.
Последна спирка в това пътуване към себе си е Алудия. Безлична девойка, която помага на главното действащо лице да се излекува от всички придобити странности. Тя е средство да спре зависимостта си от чуждите лудости. Общуването с нея позволява на Зед да си направи равносметка. Да открие наистина себе си.
За авторката:
Ирина Папазова е родена в София през юли 1973 година. Майка й е филолог, а баща й – научен сътрудник, доцент по химия. Има и голяма сестра. Като дете най-много обича да рисува и е убедена, че ще стане художничка. В първи клас започва да се занимава с художествена гимнастика, а по-късно тренира плуване. По настояване на майка си учи английски и за кратко немски.
На 14 години се пренасочва към френския. Изборът й е продиктуван не толкова от любов към езика, колкото от купонджийската слава на Френската гимназия. Не е от най-ученолюбивите, но успява да докара диплома „много добър”. След завършването решава да не следва веднага. Иска да види какво е да си изкарваш прехраната. Има нужда от независимост и сблъсък с реалността. Прави го донякъде и от инат – вкъщи я навиват да запише или архитектура или някаква филология. А тя знае, че я влече другаде.
В момента Ирина Папазова живее в Париж. На 02 май книгата ще има премиера в България.
ИК "Сиела"
Корична цена: 15 лева