Наскоро ИК "Сиела" направиха второ издание на книгата на Андреана Ефтимова – "Невербалната комуниикация: медии и медиатори". Говорим за нея и за изкуството на комуникацията.
Ново издание, по-хубаво. И чудесна корица!
Да! Прекрасна! Помолих специално Капка Кънева да помисли и да направи една добра корица. На нея й хрумна тази идея с трите човечета със запушени очи, уши и уста, което много подхожда към смисъла на книгата. Много сполучлива корица, много естетски направена. И много се гордея с нея.
Да разкажем за самата книга. Към кого е адресирана?
Непрекъснато търпя критики, най-вече у дома, че трябва да се ориентирам повече към широката аудитория, което аз наистина смятам, че трябва да е така, но не мога да пренебрегна и това, че искам да съм сериозен изследовател на невербалната комуникация, не искам да се превръщам в универсален съветник за това как във всяка ситуация има единствено правилно поведение. Това противоречи изцяло на моето схващане за общуването, за неговата ситуационна обусловеност. Категорично отказвам да направя подобна книга. Не казвам нищо лошо за Алън Пийс, но излязоха много книги, които дават достатъчно съвети, а моята задача беше да направя книга, която предлага по-сериозна научна интерпретация на фактите от невербалното поведение и да покажа на хората, че всяко поведение е възможно, стига да е адекватно за съответната ситуация. Захванах се с различни социални сфери, за да покажа, че в тези сфери се предполага човек да влезе с различно поведение, в зависимост от социалната си роля. Това уж е ясно, но хората въпреки това очакват да чуят какво е универсалното решение, кой е универсалният политик, искат да чуят кой е универсалният лекар, защото в книгата имам и за отношенията „лекар-пациент“ студия, кой е универсалният актьор в театъра. Имам анализ на театрална постановка на Мариус Куркински, както и на пародийни образи на публични личности, основани на един много интересен феномен – базирани на невербалния идиолект. Това е личното, спефицичното у всеки от нас невербално поведение.
Значи ли това, че книгата е подходяща и за политици, и за актьори, за всички публични личности?
Да! Силно се надявам, че им е необходима и адекватна за тяхната работа. Разчитам, разбира се, да разберат езика, който е малко по-научен, но въпреки това мисля че във второто издание, за което говорим, е по-облекчен и могат да се справят с текста.
Важно, може би да допълня, е че моята гледна точна е гледната точка на човек, който се е занимавал с езикознание, на лингвист. Това прави работата ми много по-подредена. Не винаги съм съгласна с психолозите за това, че един жест значи определено нещо и само това. Всяко нещо има своята интерпретация в зависимост от ситуационния комплекс. И съм писала от тази гледна точка.
Кое е най-важното при общуването, вербално или невербално?
Най-важното е да научим себе си, да превключваме кода – това модерно понятие в социолингвистиката. Да превключваме кода в зависимост от ситуацията – да можем в една ситуация да говорим с едни думи, по един начин, включително вербален и невербален, а в друга ситуация да използваме друг език. Това ни прави гъвкави, адаптивни във всякакви ситуации.
За финал?
Надявам се книгата да има широка, не само студентска аудитория, което е моя лична цел, защото преподавам Софийски Университет. Ще ми се да достигна до по-широка аудитория от хора, които се интересуват от по-сериозни занимания с невербалната комуникация. Това е много атрактивна тема, всички искат да получат бързи отговори … Често ми се обаждат от медии „Кажете за Хилъри Клинтън или за Обама …“, но отказвам да коментирам, защото трябва да се наблюдават тези хора по-дълго, за да се каже нещо смислено, разумно по въпроса. Това плъзгане по повърхността много ме притеснява, от друга страна се радвам, че се захванах с толкова популярна тема и имам шанс да обърна повече внимание към нея.
Андреана Ефтимова за Невербалната комуникация
