Продължение от Константин Йорданов: Търговският поглед е много по-различен от творческия
Прави впечатление, че не се издават отново съвременни класики, като например книгите от библиотека Галактика?
Хубавото при книгите е, че се препрочитат. Човек дори да е чел една книга я забравя, дори да я е купил – я загубва. Всяка стойностна книга търпи преиздаване.
Проблемът е отново онези 7 милиона книги на година. Ограничен бюджет и издателите са малко или много с вързани ръце. Както на един четящ човек му се иска всичко да прочете, така и на един издател му се иска всичко да издаде.
Нека поговорим и за библиотеките, които по принцип трябва да са ваши основни клиенти и да закупуват нови книги, а знаем – нямат бюджети в последните години за това … Работите ли, лобирате ли Държавата да промени тази политика на геноцид спрямо тези основни за всяка култура средища?
Нека обясним първо защо хората трябва да четат:
Първо – държавата има интерес. Защо държавата има интерес хората й да четат? Ние сме държава бедна на ресурси, с много лошо историческо наследство, много лоша съдба и единственото нещо, което може да даде принадена стойност е човешкият интелект. Държавата има пряк интерес, ако иска да отива напред, единственото, което ще й върне инвестицията е да инвестира в интелекта.
Ако се погледне от интереса на индивида – един човек малко или много е стока, и той иска да се продаде. Какъв е начинът да си качиш стойността? Най-сигурния е да си повишиш интелектуалния потенциал. По този начин неминуемо ще си вдигнеш и цената. Радостно е, че вече и у нас сме на етап, в който тези, които знаят повече, могат повече ще получават повече.
Аз разчитам не толкова на държавата. Ако искате една работа да се свърши по най-лошия начин, едни пари по най-лошия начин да се изхарчат – дайте ги на държавата. Надявам се, че пазарът е този, който ще накара и хората и държавата да се обърнат към книгите и към четенето.
А държавата какво направи? Имаше голяма битка да се махне ДДС върху книгите. На пазар от около 70 милиона ДДС е около 10 милиона. Без да споменаваме Огледала, Цанкови камъни, това е капка в морето. До тогава учебниците бяха освободени от ДДС. В резултат – и учебниците имат ДДС. Това направи нашата държава …
При библиотеките – имаше едно отпушване. Както книгите от улицата се върнаха в книжарниците, тук най-накрая държавата се сети, че трябва да има и пари за библиотеки, пуснаха се някакви пари, но говорим за нищожни средства.
Ако библиотеките разполагат с нормални средства то вече и тиражите няма да са по 1000. Това ще позволи сериозни, стойностни книги да излизат на пазара. Държавата трябва да играе и меценатска функция. По много лош начин се разпределят средствата у нас.
Не се ли отърва някак държавата от книгите, като ги остави изцяло в ръцете на частния бизнес?
Ние се движим от крайност в крайност. От социализма изпаднахме в най-зверския капитализъм. Ние сме хвърлени във времената на Чарлз Дикенс.
Но да се върнем към това – редкия случай, в който интересът на индивида и на държавата съвпадат. И държавата и индивида имат полза от това да са образовани, да четат.
Има ли все пак оптимизъм? И какви са очакванията за класацията тази година?
Оптимизъм със сигурност има. Мечтата ми е от бутици за уникални стоки книжарниците да се превърнат в хипермаркети за бързооборотни стоки.
Какво се наблюдава във физическата култура на българите? Погледнете как в последните 20 години фитнесът се наложи като масова култура и забележете колко фитнеси и спа-центрове имаме. Ако кажем, че това е боди-билдинг, да помислим и за майнд-билдинга. Близо до ума е, че и това трябва да се случи. Не може да има на всеки 100 метра по 4 бензиностанции, а в същото време да има градове с доста голямо население без нито една книжарница.
Продават ли се онлайн книги у нас? Имате поглед над това.
Да, имам задълбочен поглед. В момента около 5 с тенденция да станат 10% от всички книги се продават през електронни книжарници. Но няма всичко да мине онлайн. Защото купуването е и социално общуване.
И за финал – Вашата любима книга от класацията за 2011-та?
Аз обичам Михаил Вешим, а по принцип обичам и кратката форма, като човек лишен от време гледа да чете по-кратки форми. С голямо удоволствие прочетох и на Кронос 50-те велики разказвача. В две части, разкази, които са издавани преди, събрани на едно място.
Още по темата:
Класация топ 50 за най-четени книги на 2011