Това е най-добрият и най-пълен календар на всички християнски празници. Кое е съхранило самобитния дух на българина през годините? Кои празници почитат българите? За всички, които искат да открият красотата на традиционните народни практики и вярвания!
Книгата "Български етнокалендар" на Яна Борисова разказва за различните календарни празници и свързаните с тях обичаи, ритуали и обреди. В трудни моменти от националното ни минало именно те са скрепявали хората и с тяхна помощ народът ни е оцелявал през вековете.
Затова и настоящото издание е събрало и систематизирало част от това богатство – за да го съхраним за идните поколения.
Върбовото клонче на Цветница лекува болести
С върбовото клонче от Цветница предците ни прекаждали болните, за да си иде болестта. Използвали го и за баене против уроки. Върбовите венчета пък се слагали на главата и кръста при главоболие и дископатия. С тях прогонвали градоносни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Някои носели светената върба на гробищата, запалвали я и прекаждали гробовете, за да предпазят душите на умрелите от тъмните зли сили. Това разказва за светлия празник Връбница или Цветница новата книга на издателство Millenium „Български етнокалендар”. В изданието са събрани всички религиозни български обреди и жития на светци. Присъстват и някои мюсюлмански, ромски и еврейски празници.
По стар обичай още рано сутринта на Цветница християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обред те носели в домовете си осветени върбови клонки. От тях свивали малки венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашни животни, за да са плодовити и силни през годината. Пазели осветената върба до следващата Връбница, защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила. На семейната трапеза се слагали ястия от риба. В някои селища се приготвял „тавалък” – риба с ориз.
В някои краища на страната на Връбница се изпълнявал последният ритуал от лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег – най-често цветен конец и обреден хляб във формата на кукла. Цялата група отивала на река или друг водоизточник, където момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парче от обредния колак. Следели коя китка или хляб ще излезе най-напред – тяхната собственичка обявявали за кумица и тя ставала най-главната сред тях. Лазарките изразявали своята почит към нея, като я носели на ръце и не й минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка. Обредът на Цветница показвал и кога ще се омъжат момите. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата, това било знак за скорошно задомяване. Ако някъде се заплетели или пък стояли на едно място, скоро нямало да има сватба.
Издателство "Милениум"