Мона Чобан е завършила Литературния институт “М. Горки” в гр. Москва. Автор е на първия български чиклит „Сексът не е повод за запознанство”(2005 г.), “Никакви мъже повече…до следващия”(2006 г.), “Раз, два, три” (2007 г.), “Париж 18” (2010г.). „Доста” е петата й книга. В момента живее и работи в Париж. Авторката отново експериментира и ни представя едно романтично-мистично изживяване. Мона Чобан не за първи път се представя на страниците на Kafene.bg. Сега беше така любезна да отговори на няколко въпроса за най-новата си книга.
В Доста виждаме една нова Мона Чобан. Узряла, улегнала, може би малко меланхолична, може би малко тъжна, може би малко потънала в носталгия. Така ли е? Какво се случи между последната ти книга и тази?
Между последната ми книга и тази има две години живот. Не е малко. И докато „Париж18” беше продиктувана от страха, от шока, породен от различията и еднаквостите в Париж и у нас, то „Доста” за мен лично е книгата на намирането на спасение. Струва ми се, че „Доста” се появи, когато се обърнах повече навътре, отколкото навън. Когато започнах да боря страховете си.
Как се писа книгата Доста? От къде дойде вдъхновението?
За мен беше голямо удоволствие самото написване на тази книга. Пишеше се леко, беше ми уютно, докато я писах. Надявам се, това да си личи и в текста. Когато за себе си реших какво искам, когато мечтата ми за родопска къща стана факт, някак си естествено дойде и тази книга.
Прекрасна корица. Кой я направи? Доволна ли си от изданието, вече с нов издател?
Корицата е дело на Владимир Германов, с когото сме правили и други мои книги и когото много харесвам. Благодаря му за търпението при всичките ми капризи. Определено съм доволна и от изданието, и от началото на живота на тази книга. Всичко с нея се случва по някаква своя логика, нестандартно, нетипично, но е интересно. Научих се да се забавлявам, каквото и да се случи. А когато има хора, издатели, които търпят емоциите на автора, които обичат книгата, и се грижат за нея като за дете, безспорно е приятно.
Кои са читателите на тази книга?
Романтиците, мечтателите, тези, които умеят да прощават. Или поне, които се опитват да се научат що е това прошка. Ако успея у читателя да пресъздам картина, атмосфера, мисъл, значи съм си свършила работата.
А какво чете Мона Чобан в момента?
Новоизлязлото от български автори през 2011 година. Не знам дали от носталгия или с идеята да съм в час, но чета от кора до кора всичко от съвременната ни литература.
Какво си пожелаваш за 2012-та?
Уроци, повече уроци. Все ми се ще да науча това или онова, да мога да прощавам, да съм по-търпелива, да се науча да съм доволна от това, което ми се случва. Пожелавам си моите лични уроци да не спират.
Още от този автор: