По случай 25 години от създаването си, Alexandroff Ragtime Band ще изнесат юбилеен концерт на 01 февруари от 19:00 часа, на сцената на "Студио 5" в НДК. Бендът е създаден през лятото на 1986 г. от Румен “Fats” Александров. Първата му сценична изява е през април 1987 г. като част от програмата на Националната младежка джаз сцена в Пловдив. Ето какво сподели Румен Александров специално за читателите на Kafene.bg.
Кога се докоснахте за пръв път до джаз музиката? Кои бяха изпълнителите от които се вдъхновявахте?
Още като ученик чрез плочи, записи на старите магнитофонни ролки, някои чужди списания. През 60-те години не беше особено лесно да се намери каквато и да е информация за тъй наречената западна музика. На джаза, наред с рока, не се гледаше с особено добро око, по ред идеологически причини. Предпочитанията ми винаги са били към изпълнители на по-старите стилове – рагтайм, диксиленд и суинг. Ела Фицджералд, Луи Армстронг, Глен Милър, Джели Рол Мортън и много други. За първи път свирих такава музика години по-късно, със „Студент 5” под ръководството на проф. Владимир Радулов в Софийския университет, а след 1979 г. няколко години в създадения от него „Sofia university ragtime band”.
Какво си спомняте за времето около първата ви сценична изява и създаването на Alexandroff Ragtime Band?
Идеята за създаването на ARB се зароди през 1985-та, но мина доста време докато намеря подходящите музиканти. Идеята беше да свирим в квартет – кларинет, банджо, туба и уошборд (дъска за пране, използва се като ударен инструмент), доста нестандартен състав за изпълнение на този стил (обикновено диксиленд оркестрите са поне 6-7 души). През есента на 1986 г. бяхме готови да започнем с Георги Ценев (кларинет) е Васил Акимов (туба). Първата поява пред публика беше през април 1987 г. в Пловдив на Младежката джаз сцена, организирана от критика Владимир Гаджев. Тогава към нас се присъедини Милко Кермекчиев (ударни), с когото свирехме заедно в Софийския университет. След няколко месеца останахме трио, без ударните, а малко по-късно започнахме да работим със Светла Гостева, известна на публиката от дългогодишната й работа с „Бели, зелени, червени” в Пловдив. Форматът трио се запази до днес като основа на кръгът от музиканти, известен като Alexandroff Ragtime Band.
Разкажете за някоя забавна случка за която се сещате от това време?
Веселбата не ни е напускала през всичките години, през които сме заедно. Същността на музиката, която изпълняваме е радост и веселие. Даже традиционалният блус, който свирим с огромна удоволствие носи жизнерадост. Спомням си фраза на Луи Армстронг, която обяснява лаконично нещата – „…често свирехме на погребения и на връщане винаги беше много весело…” Който дойде на концерта ще разбере за какво говоря.
Какво се промени за тези 25 години на сцена в музиката на ARB?
В самата музика нищо не се е променило, ние оставаме верни на стила си и свирим много от най-красивите джазови стандарти от зората на джаза. Многократно са ни предлагали (най-вече с комерсиална цел) да свирим по-съвременна музика. Това никога няма да се случи, поне докато аз свиря в този оркестър. Традиционалният джаз се радва на изключително добър прием в цял свят. Само у нас поради изкривени парвенюшки вкусове на диксиленда се гледа като нещо старо и забравено. На почит са „авангардните” стилове, поради простата причина, че дават убежище на всевъзможни некадърни шарлатани. Не може да си авангардист без да познаваш корените.
Имате ли любима сцена/град където да свирите?
Свирили сме из цяла България, но безспорно имаме и любими места. Например Габрово където до преди две години се провеждаше ежегодният Диксиленд парад. Сега този фестивал не съществува, както и „Дикси суинг Габрово”, оркестър с над 50 годишна история. Този светъл възрожденски акт тежи на съвестта на бившия габровски кмет, сегашен министър по европейските фондове, който с лека ръка затри една десетилетна културна традиция. И този дребен човечец (не само физически, а най-вече духовно) сега без капка угризения „работи” за националния просперитет. Обичаме да свирим в Бургас, Тетевен и Велико Търново, където също има фестивали свързани с нашия стил. Иначе всяка сцена, на която сме успели да зарадваме публиката ни става любима.
Има ли съществени промени в джаз музиката през годините?
Естествено, особено в европейския джаз, който се радва на голямо развитие през последните години. Не искам да омаловажавам и постиженията на американските музиканти, но истинското креативно начало в момента е европейско.