Привечер
От Райчо Русев
„…Мама я болят ръцете,
а татко гърба…” (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем.
Утре заран гоним рейса за града.
Силата ми свърши в чашата със мента.
Всичкото зелено – на един гълток.
Който пиеш с мене – ти си ми късмета!
Който ми наливаш – ти си моят бог.
Тръгвайте си всички. Лягайте и спете.
Аз ще се разходя и ще се прибра.
Само да си хвърля някъде ръцете.
Само да оставя някъде гърба.
Майка ми и татко искам да ги найдат.
И да оздравеят. Да не ги боли.
Утре като съмне – да са като в Рая,
а пък аз далеко… Тръгвам призори.
А сега къде съм? Ни пиян, ни трезвен.
Ни човек, ни сянка.
Гласове по здрач.
Моята Родина станала на песен.
Моето Отечество станало на плач.
* * *
Сутрешно
От Райчо Русев
Ти, светъл ден, не ме плаши
с условия и разум.
Аз по Толстоевски реших
да ставам сутрин рано.
И по роса, и по слана
аз първи да разбирам,
по стъпките – в коя страна
Доброто си замина.
Сега какво? – ще си река.
И ще си отговоря:
филийка ще си препека,
със сиренце отгоре.
И преметú, какво стоиш!
И чай сложи, защото
на портичката току виж
се върнало Доброто.
Прочетете още:
Спомени горещи като въглени и нежни като ласка
Чудо – спомен от Камелия Аспарухова