Тя е млада, чаровна, талантлива и усмихната ! Нейният глас е нежен, топъл и красив! Тя е Вяра Иванова! Живее в Глазгоу, но пее на български, защото нейната родина е България!
Дебютното парче на изпълнителката е с нестандартното име “Баба”. Оставяме ви сами да разберете защо.
Как дойде идеята за парчето ” Баба” и кога?
Една неделя миналата зима, докато готвех. Имам си една снимка с баба ми, загледах се в нея и се замислих, че не съм писала песен за нея. Подсъзнателно си търся стимули за вдъхновение и това беше такъв момент.
Баба ми беше много колоритен образ. Песента се получи много бързо, все едно баба беше до мен и не ми даваше да изпусна момента.
Защо точно “Баба”?Има ли някаква сантиментална стойност?
“Баба”, защото се разказва за нея, за живота й, за това, което аз помня от нея.
Много неща съм научила от баба и много неща от нейните житейски мъдрости ще предам на следващото поколение, живот и здраве. Както разбирам от реакциите на тези, които слушат парчето моята баба е баба и на много други хора, образно казано. Въобще бабите ни са нещо много ценно- извор на “народната” мъдрост, на опита, живата памет на съвременното ни общество, на една особена обич, по-различна от обичта на родителите. Хубаво е човек да общува с баба и дядо, определено това обогатява, дава представа за един друг, много по-скромен и беден материално свят, в който лишенията са били реалност. Наистина сами са си пекли тухлите, за да си построят дом, работили са на “къра”, “наказвани” са от близките си, затова, че са били с образование и са искали да са самостоятелни, да стигнат по-далече от село.
Какви са плановете ти за кариера?
“Кариерата” ми в момента е под формата на пеене и свирене в кавър банди, в банди с авторска музика, импровизационни ансамбли, много любима дейност ми е писането на песни за други хора. В момента по основната ми банда няма движение, тъй като двама от членовете заминаха за Бразилия да разработят един музикален проект за работа с хора в неравностойно положение. Свиря с други местни банди. Напоследък имам доста работа като сешън вокалист, основно с хора, които пишат песни и имат нужда от някой, който да им напише/ аранжира текст или да изпее вокалната мелодия.
Другото нещо, което планувам успоредно с кариерата на соло изпълнител е преподавателската дейност. За момента имам няколко ученика – в Шотландия и в България, и ми е супер интересно. Радвам се, когато мога да помогна на някого в музикалните му търсения, това е нещо, което на мен много ми е липсвало като тийнейджър.
С какво се занимаваш в свободното време?
Интересувам се от медитация като метод за личностно развитие – като много хора в днешно време и аз търся начин да се справя със стреса, който ме заобикаля. През свободното време гледам да отделям време на най-близките си. Стремя се да имам поне един ден в седмицата, който да отделям за спътника ми в живота . И той е артистична натура, фотограф… и за двама ни е важно да можем да се отърсим от работата си, поне веднъж в седмицата да не търсим музика или добрата снимка в това, което ни заобикаля и просто да релаксираме заедно.
От кога се занимаваш с музика?
Ами от 15-16 годишна проявявам по-сериозен интерес към музиката. Преди това исках просто да съм “на сцена” хехе. Въпреки това си неопределено желание за изява, като дете бях много срамежлива, обичах много да пея, но само като съм сама. Сцената ми беше масата в хола, микрофонът- дезодорант Рексона. Първите песни, които пях пред публика най-вероятно са били “Най-добрата дума” на Роси Кирилова и “All that she wants” на Ace of Base. На 15 почнах да ходя на уроци по китара и тогава започнах да пиша първите си песни. В последствие отидох да уча в Свищов, там се явих на прослушване и започнах да пея с бандата на академията, алтернативен рок.
В чужбина пееш ли и къде?
Основно в Глазгоу и Единбург. Постоянно нещо изниква- заместване, сешън. По авторската музика- в момента работим с един китарист, по негови и мои песни. Надявам се през лятото да имам повече възможност за гигове извън Шотландия.
Какво те задържа в чужбина, имаш ли намерение да се прибереш в България?
“Задържа” е силно казано. В момента уча в Глазгоу, но реално живея в страната от 8 години. Не се чувствам задържана – тук съм по собствен избор. През 2003та дойдох да работя тук, не съм имала планове да се заседявам, в последствие реших, че ще си последвам мечтата да уча музика и го направих.
Хубавото е, че Шотландия е една много социална страна, грижи се за живеещите тук и дава възможности за развитие, стига да имаш желание и да положиш нужните усилия. Предполагам при равни други условия не бих могла да постигна това в много други европейски страни. Освен тези възможности, друго, което ми харесва тук са мисленето на хората и отношението към природата и културата им, ако щеш и времето ми харесва – свикнала съм.
Последните 2 години доста се замислям за връщане. Обмислям разни варианти, свързани с това как бих могла да се изхранвам в България с музика ако се прибера за постоянно.
За много музиканти преподавателската дейност е основен доход, което не знам доколко би било възможно за един начинаещ преподавател в България. Поради ангажиментите ми в Шотландия предполагам връщането в България ще е постепенно и свързано с поне няколко проби/ грешки .