Фотоизложба на Никола Борисов

Мястото за фотография, хора и идеи ‘Photosynthesis” представя първата авторска изложба на Никола Борисов на 29.09.2007. в „Sky city”.

Никола Борисов най-накрая излезе от прикритието си зад обектива и сам застана под „прожекторите” , за да ни покаже нещата, които е успял да постигне в последните години в портретната и модна фотография.Снимките му разкриват не само фотографа в него, но и философа зад обектива: „Оставям се да бъда очарован от света, мига, живота, емоциите, всичко, което се случва около мен. Красотата е навсякъде около нас и благодарение на фотографията в един момент се научих да я виждам и възприемам… От този момент животът ми се промени коренно, и целта на моите фотографии е да предадат на драгия зрител поне някаква синтезирана част от цялото това многообразие от багри, моменти, съвършенство, красота, феерия, с които е изпълнен светът около нас и за които очите ни са затворени през повечето време.

Тези красота и съвършенство могат да бъдат открити навсякъде – в невинния, изумен и откриващ поглед на малко дете, в измъченото лице на бездомник, в разветите коси на младо момиче… Борисов не смята, че е важно кой е и каква е историята му, важен е резултатът от това, което прави. За него е” достатъчно само човек да освободи съзнанието си и да погледне на света както никога досега, с невинните очи на дете, за което всичко е ново и интересно, невиждано досега. И тогава всичко се променя, изглежда по съвсем друг начин, ставаш едно с това, което виждаш, разтваряш се в света и се сливаш с него, изчезваш. Остава само безкрайното удивление пред толкова много, бекрайна красота, и удоволствието от възприемането й с всяка фибра на съществото ти. Това е, на което фотографията ме научи.” Неговият съвет: „Обикаляй по земното кълбо, срещай различни, непознати хора, загуби се, забрави се, изчезни и се намери наново, дръж сетивата си отворени и будни, опознай и съзерцавай света.

Какво общо има това с фотографията? Всичко. Фотографията е живот. Мисли за нея като от замразени парченца живот, които заедно образуват пъзела на твоята визия, начинът по който гледаш на битието и хората, на красивото и грозното, на кое е правилно и кое не, на болката и радостта, раждането и смъртта, на безкрайния цикъл от спорадични, безсмислени понякога напъни, който н аричаме живот. Има толкова много неща, които да бъдат видяни, толкова много неща да бъдат направени, толкова много истории да бъдат чути, толкова много истории да бъдат казани, толкова много неща, от които да се вдъхновиш… Какво чакаш още?