Рахел-Лилия Тодорова е на 22 години и в момента завършва Музикалната академия в София със специалност поп и джаз пеене. Дъщеря е на голямата българска певица Камелия Тодорова и въпреки, че съзнава предимствата и недостатъците на това да си дете на известни родители, амбициите й са да блести със собствена, уникална светлина.
За каква професия мечтаехте като дете?
Докато бях малка имах една голяма мечта да бъда на сцена, независимо дали това означаваше да бъда актриса, певица или танцьорка – аз все още мечтая да мога да съчетавам трите неща едновременно, както е в мюзикъла, например.
Какви са професионалните ви амбиции днес?
Днес имам малко по-реалистично виждане за това какво искам и как да го постигна. Този въпрос е много удачен, защото професионализма е точно това към което се стремя най-много. Ужасно съм критична по отношение на себе си, независимо дали става дума за пеене или музициране и писане на текстове, с каквото всъщност се занимавам. Амбициите ми са свързани с развиване на таланта и възможностите ми в сферата на музиката.
Какво Ви носи заниманието ви с музика?
Макар и банално клише, но музиката е неотделима част от моя живот. Опитах се веднъж по време на сесия да не пея и да се съсредоточа върху изпитите си и се оказа, че това е невъзможно – изцяло съм обсебена от магията на музиката. Според това с каква песен се събуждам сутрин в повечето случаи зависи настроението ми за целия ден…
Неописуемо е чувството, когато изпееш или напишеш песен и да си доволен от постигнатото – може да се каже, че музиката е езика на душата ми – лесно се развълнувам, независимо дали ми носи радост, спокойствие или тъга…
Какво е да имаш прочута майка? Лесно ли се излиза от нейната сянка? Улеснение ли е по някакъв начин?
Да бъдеш дете на известна личност си има както положителни, така и отрицателни страни. Имаш много привилегии, които други нямат. Но от друга страна не е лесно да те сравняват с родителите ти – това ти дава и стимул, но е доста тежко бреме – може би там се крие причината да съм толкова критична към себе си – мисля си, че ако се изложа по някакъв начин, ще изложа и майка си.
За какво мечтаете?
Мечтите ми са свързани не само с моите цели и постигането им, желая да има положителни промени в много световни и национални проблеми – пример е темата за “изостаналата” България – и по-конкретно образованието, възпитанието на хората у нас, загрижена съм за културата на бъдещите български поколения. В световен мащаб ми се ще да има по-хуманни политици, които да мислят и за малкия човек, и природата, например.
Споделете за своето музициране – с кого предпочитате да работите, какви стилове Ви привличат най-много?
Обичам да работя с хора, които разбират какво искам и аз да разбера какво искат те – с други думи – да общуваме без излишни слова – за щастие имам такива хора около себе си – например KiNK (Страхил Велчев), с когото работя много лесно, тъй като представата ни за звук обикновено съвпада; или пък с двете ми колежки от триото “The Camelettes” ( в което участвам) – с тях се разбираме само с поглед. Привличат ме различни стилове – имам авторска музика, чиято стилистика не мога да определя точно, но е смесица от соул, поп, фънк. С KiNK пък създаваме музика с малко по-синтезиран звук – съвкупност от хип-хоп, фънк, хаус и поп. Но това не означава, че се ограничавам в “комерсиалните” жанрове – с удоволствие бих се пробвала и в джаза и класиката…
Блазнят ли Ви чуждите сцени? С кой музикант бихте желала да имате обща изява?
Не вярвам, че има творец, който иска да ограничи творчеството си само за родината си – аз лично мечтая повече за кариера на запад, отколкото за такава в България – не за друго – у нас все още не са се научили да уважават творчеството на артиста, както на всички ни е известно.
Харесвам много музиканти от различни жанрове и с всички бих желала да споделям сцена – например Бьорк, Стиви Уондър или пък Крис Мартин (от британската група “Колдплей”).
Какво послание бихте отправили към българките?
Пожелавам им да са по-самоуверени в себе си, да са силни и никога да не се отказват от мечтите си. Давайте повече любов и красота на света – той има нужда от това. Усмихвайте се, смейте се и се забавлявайте колкото се може повече!
Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Лилаво.
Много са, но една от тях е “Overjoyed” на Стиви Уондър.
Коктейлови черешки.
Тихо място сред гората.
Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Това е много интересен въпрос – честно казано не готвя много. Майка ми е царица в приготвянето на всякакви ястия, а баба ми пък – царицата на сладките изделия – особено тортите – така че ми е малко трудно да ги конкурирам, но си имам любими рецепти и от двете, които се опитвам да приготвям сама – според приятели се справям добре в приготвянето на Пиле със сметана и гъби (ако питате мен тайната е в многото бяло вино, което прибавям – но задължително качествено!, и различни видове сирена в соса. Много обичам да правя и торти – за сега се харесват.