Няма да звучи пресилено, ако определим картините от поредната изложба на Васил Петров, като живописни криптограми. Не веджъж авторът е подчертавал своето пристрастие към историята и оставените писани послания. Картините му изобилстват с надписи, знаци, символи и цифри. Умело скулптурирани във фрагменти от сгради, каменни отломки, стени и предмети те предават не само допълнителна информация или мисловна препратка към събитието и епохата, но и известна достоверност /без да бъдат пунктоални/. Чисто естетското внушение идва с триизмерният ефект на надписите, постигнатия живописен израз на камъка, дребните детайли в интериора, вглъбеността в лицата на персонажите и пластичността на телата, внушаващи усещането за оживяла скулптура. Интерпретирането на историческото събитие и адаптирането му към живописния сюжет при Васил Петров има по скоро интуитивен характер. В този смисъл достоверността е само начален тласък. Не рядко си позволява смело миксиране на символи от различни епохи и култури, имащи касателство към темата, върху която работи.
Всеки сам избира своя път към себеизграждането: да усъвършенства силните си страни или да се пребори със слабите. Историята показва, че личности, осъзнали недостатъците си и работили дълго и упорито върху тях са се вписали като новатори, откриватели и революционери в областта си. Техния огромен стремеж към съвършенство е събудил състезателния им дух до степен да изпреварят дори себе си. Другите, избрали пътя на самовглъбяване и усъвършенстване на предимствата си, натрупват и изграждат себе си плавно, методично с търпението на мъдреците достигащи прозрение. Те не търсят одобрението на света, не насилват физически, емоционално и мисловно себе си, за да си докажат, че могат още…и по-вече…и по-далеко. Тяхното измерение за достигнатост е в усета им и вътрешния баланс. Те знаят, че всичко е казано, открито, извървяно, но знаят че има пътечки по главния път, които чакат техните стъпки. Приемат своя път за мисия, а това което правят – необходимост от себеизразяване и споделяне. Това си мисля винаги, когато видя поредното платно на Васил Петров. Той извървява своя творчески път носейки и развивайки специфичния си почерк без да търси провокацията на живописната еквилибристика. А, ако говорим за провокация то тя е в поредната интерпретация на определена тема. Всеки път той добавя, понякога невидимо за окото на пръв поглед нов детайл, щрих, символ, които ни отварят нова мисловна вселена. Текстовете, изиграли ролата на катализатор имат не толкова обяснителна роля, колкото са част от цялостното послание.
„…Написаното остава ” след думите които отлитат, е една изложба, в която авторът призовава Вселенската мъдрост да достигне до нас, днешните съвременни хора, увлечени в съревнованието с Природата, която подчиняваме и убиваме, с Разума, впрегнат в служба на користта и егото ни, с… Всичко е казано ясно и точно, ние гледаме, но не ВИЖДАМЕ, слушаме, но не ЧУВАМЕ, любим се но не ОБИЧАМЕ…Всяко от платната му е събрало мъдростта на времето пречупена през призмата на личната му философия и пресъздадена с неповторимата му живопис. „…Написаното остава.” е живописен молитвеник за достойно оцеляване.
Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони”
03.08 – 23.08. 2011 г.
„…НАПИСАНОТО ОСТАВА”
„verba volant, scripta manent”
изложба живопис на Васил Петров
Откриване 18.30 часа 03 август 2011 г.
гр.Варна
ул.” Охрид” № 22
тел/факс: 052 64 30 80
моб: 0888 263324
e-mail: art_markoni@abv.bg
www.markoni.hulite.net