Срещнах се с журналиста Владимир Гаджев по повод излязлата преди седмици негова книга "Седемте изкушения на Златния Орфей", част от подготвяното за печат изследване с работно заглавие "Българската поп и рок музика: 1911-1991". Нямаше как да не го попитам за коментар относно боядисването на Паметника на Съветската армия и последвалото бързо и тайно почистване.
Владимир Гаджев е български музикален критик и журналист, един от пионерите в новото българско "джаззнание". Автор е на 2 книги "Джазът в България и българите в джаза", "Седемте изкушения на Златния Орфей", както и на множество оперативни статии и критики върху съвременния български джаз и на портети на творци в тази област. Има около 25 години преподавателска дейност във висши учебни заведения най-напред в Музикалната академия от втората половина на 70-те години и от началото на създаването на НБУ до миналата година. Сега преподава в Националното музикално училище "История на джаза и на попмузиката".
Боядисването на Паметника на Съветската армия – предисторията е в графитите
Темата за боядисването на Паметника на Съветската армия (защото това е боядисване със спрей) веднага влезе в медиите, много обсъждана, но повърхностно изследвана. Появиха се коментари, че графитите в България са едва ли не от началото на 90-те години.
В по-малка степен тези графити и особено надписите, хитризмите, както ги наричаха тогава, се появиха в началото на 80-те години на ХХ век. Вълната се отприщи след убийството на Джон Ленън – 8 декември 1980 г. и превръщането на нотариата в София в своеобразно място за поклонение. Оттогава насетне започва първо в големите градове масово разпростанение на хитризми от най-различен характер, включително и такива с остър протестен политически характер. Надписите бяха в скромна форма, защото тогава нямаше толкова много изразни средства, т.е. липсваха спрейове. Това беше първият мълчалив, спонтанен и анонимен протест на най-младото поколение срещу задушаващата атмосфера на тоталитаризма. Тази форма е улична, анонимна, затворена и секретна. Въпреки, че имат подписи, те са много строго маскирани и познаваеми само от тесен кръг хора.
Бързото и тайно почистване на паметника беше в реда на нещата, според старите практики. Дори 22 години по-късно те продължават да живеят в мисленето и манталитета на българина, в това число и в манталитета и действията на властващите, било на общинско, държавно и на всякакво друго ниво.
Реакциите на световните медии бяха в 2 посоки: американските одобриха "превъплъщението", руските го заклеймиха като го нарекоха "оскверняване". Американците по всяка вероятност не са разгадали втория план на тази акция – сменянето на "Големият брат". Първият брат беше руският. След това се пришихме към американския. В този смисъл „В крак с времето” е много вярно мото, защото ние бавно и трайно извършихме смяната на фигурите в символната система. Едната беше военната, ясна и категорична, но понеже е направена по тоталитарно време и под диктовка, тя естествено е социалистическа, дразнеща днес сетивата. Другата е по-лековатата, комиксната, защото това са герои от комиксите, от поп културата, която нахлу у нас. Вторият план, който е ценният, е ирония към другия голям брат – американеца и самоирония към нас, българите, които много бързаме да се сгушим под рамото на някой или под военния му плащ, в случая под батмановския американски плащ.
Още през 1962 г. година президенът Джон Кенеди, преди да го убият, беше казал, цитирам грубо „че това, което нашата идеология няма да успее да направи, ще го направи нашата масова култура и нашите продукти – Кока кола, Макдоналдс и т.н.". Ето че това се случи, няколко десетилетия по-късно.
Просто нашите псевдодемократи отново преиграха, като не вникнаха в съдържанието на тази акция. Въпреки краткостта си, "боядисването" на Паметника изигра своя роля и получи своята стойност.
Българската социология и културология за съжаление се занимават с периферийни проблеми, а сериозните минават покрай нас и отминават. А точно те имат нужда от обговаряне. През последните 20 години се задълбочихме в археологията, ровим и търсим далечното минало – прабългарско, протобългарско, тракийско, асисоро-вавилонско, египетско… Всичко това е част този път от по-приемливата манипулация на държавно равнище, която успява да избегне болните теми на деня. Затварят ни очите за това, което е актуално в момента, което става всеки ден у нас и по света в успоредица. А ние знаем, чуваме и виждаме всичко, защото границите са отворени и информацията е достъпна за всеки. Не че е лошо да си ровим историята, но не за сметка на това да се подценява всичко останало, което е актуално в културата.
Снимка: Любомир Секулов
Вижте още:
Владимир Гаджев: Истината за "Златния Орфей"