Цвета Делчева, макар завършила право, е един изящен писател. Позната до момента повече с поезията си и поетичните си книги, отскоро Цвета е на родния книжен пазар с романа си „Реконструкция“. Изпипан текст, необичаен начин на поднасяне на историята, истински добро четиво за любителите на сложните и изискващи повече концентрация текстове. Ето какво разказа при срещата ни в една пролетна сутрин Цвета Делчева, специално за читателите на Kafene.bg.
Как Ви посрещна българската публика с последната Ви книга „Реконструкция“?
По повод на тази книга не мога да се оплача от липса на интерес. Много приятни изненади ми се случиха още по Нова година, когато излезе. Получавам писма, мейли, отзиви, телефонни обаждания. Усещам интерес към текста. При представянето й, през април всичко това ескалира в едно празнично настроение. Радвам се, че този мой литературен експеримент наистина е заинтересовал хората. На представянето имаше и много млади хора и това много ме радва. Всички ние слагаме етикет „Младите не четат“ по принцип и ако четат четат развлекателни, леки четива. Но май не е така.
Имате наблюдения и от чужбина. И там ли се говори така?
Проблемите с художествената литература мисля че са общи за цяла Европа, макар че при нас си има специфични неща, доколкото през последните 20 години ние минахме през икономически кризи, политическа нестабилност, които не са познати за Западна Европа. Но и там ако човек влезе в голяма книжарница само по процентното съотношение на различната литература, която се предлага, може да си извади заключение за това къде точно се намира художествената литература и тази част от нея, която аз чета и която за мен е модел за писане. Тя е незначителен процент. Същото усещане имам, когато вляза тук в някоя книжарница. Тази висока литература, с цялата условност на употребеното понятие, е свита в ъгъла, обаче пък си има свои ценители, свои предани читатели, които я намират при всички обстоятелства, стига да я има.
Вие самата четете ли съвременни български автори?
Да, непрекъснато. Всеки път си отивам от България със свръхбагаж от книги. Стремя се да чета много български автори. Такива, които познавам и такива, които приятели ми препоръчват или случайно намирам. Най-интересното е, че в последните години бях на представянията на много български автори, които дойдоха по различни поводи във Виена.
Споделяте ли мнението, че българската литература е в подем?
Това, което е сигурно е, че никога не е имало толкова книжарници, колкото сега, толкова много места за книги. Не знам кое започна първо – дали оживлението сред издателствата, които започнаха да издават българска литература, след това размножаването на книжарниците и оттам това обратно е повлияло на ищаха на авторите да пишат.
През 1995-та година нямаше вече почти нито една книжарница в София. Между 90-та и 95-та всички стари книжарници изчезнаха, превърнаха се в други търговски помещения, остана само площад "Славейков" с кашоните от банани и естествено, тези, които продаваха там книги нямаха интерес към българската литература и към една по-бавна за продаване литература. Имам книги от това време, които дори не знам къде са се разпространявали.
След 2000-та година като че повече издателства започнаха да рискуват да издават български автори, започнаха да се връщат книжарниците, съвсем нови се откриха и виждам по броя на издадените заглавия, че наистина има бум на писане, издаване и разпространяване на българска литература.
Как Ви хрумна този интересен подход за романа, този литературен експеримент?
Да, формата е експериментална. Не знам какво ще кажат литературните критици, но мисля, че този начин на разказване е необичаен, оригинален. Хрумна ми като идея още веднага след последната книга, тя бе поетична. Още докато я завършвах имах в главата си тази книга. Тя ми отне повече време, защото има една структура, която трябва много да се работи, за да се получи това съвпадане на разказите на отделните жени, за да може да се получи целият разказ. Това ми отне повече време, не разказването на историята, не внушенията, а формата, в която го поднасям. И сега очаквам да видя какъв е резултатът, да усетя ехото от читателите.
Има силна прецизност в текста… доколко образованието Ви на юрист е оказало влияние тук?
Това, че съм завършила право ми помага с дисциплината, с мисленето, това пространствено мислене и подреденост, този план-конспект, който има обикновено един юрист в главата си. Учила съм някога психология на престъпността, може би оттогава е задрямало в мен някакво желание да се занимавам с подобна тема. Много сериозно се готвих по психотерапия, като метод за лечение на депресивните заболявания, прочетох много специализирани книги и философски четива, които имат отношение към тези проблеми. Но мисля, че в книгата има и много поезия, само че по друг начин – поезия в прозата, доколкото става дума за хипер чувствителни хора и тяхната обсебеност от думите. А именно в поезията е тази свръхконцентрация, въздействие на думите.
Пишете ли нещо ново?
Да, пиша нова книга. Мога да кажа и заглавието й – ще се казва „Скъпи непознати“. Имам част от новия текст, върху който продължавам да работя. Аз се зареждам за писане от предишното писане, от всички неща, които ми се случиха тук покрай представянето на книгата, изпълнена съм с желание за работа.
Какво бихте пожелала на читателите на „Реконструкция“?
По начало по убеждения, пристрастия, лични, политически, естетически принадлежа на едно малцинство. Предполагам че подобно малцинство са и моите читатели, но те са ми много скъпи, защото са много специални. С всеки един от тях трябва да се боря, за да го спечеля поотделно. И ако той не остане разочарован от мен, ако се впусне с автора в разгадаването на загадките на тази книга, ще ми бъде особено приятно. Знам, че един автор никога не може да познава лично повечето от читателите си. Но искрено се надявам тази книга да бъде интересна на хора, които имат нужда от такъв тип – по-сложно четиво, искащо повече внимание, специална нагласа и време.
Нещо за край?
Искам да кажа нещо, което силно ме впечатлява напоследък. Освен многото на брой издателства, книги на български автори и книжарници забелязвам, че напоследък силно се е увеличил интересът на сайтове, в това число и Вашия, които поддържат в Интернет съвременни форми за говорене за култура. Много съм впечатлена, че има толкова сайтове, в които се отделя внимание по един модерен начин, на литературата, на културата въобще. Младите хора се информират на първо място именно от такива източници. Това също ми позволява никога да не загубя връзка с това, което става в България. Има няколко подобни сайта, които следя, влизам ежедневно в тях и този начин на поднасяне на информацията ми е много приятен, затова ви отправям специални поздравления за това!
Вижте още:
"Реконструкция" на Цвета Делчева
Цвета Делчева – видео