Лятна поезия от Катя Андреева

Три стихотворения от Катя Андреева, представено на "Поетично кафене" на 19 юни.

Сезонът след лятото

Целувка ще те прониже.
Платно от ласки ще те повали.
А толкова съм наблизо –
няма как да те заболи…
 
Накъдето скала и небе са прегърнати,
ще се затичат сенките,
а боса в очите ти ще съм сгушена.

Тогава ще съблека дъгата,
със цветен шал ще наметна времето –
ограбено лятно злато,
и плячка на есен шеметна…
 
Обичам те точно в сезона след твоето лято!

Пресипнала,
онемяла
ще скрия хвърчилото на своя вик!
Неголяма,
пролетна,
незряла съм,
а ти мечтател си и Алхимик!

2010г., юни 2011г

* * *

Мигът на лятото

По телата ни вечерни
рони се
като червена пепел зноя…

На брега на лятото.
Зелено-син е вятърът.

Кaкто паяк заснове –
подгони
залеза, притихне над прибоя…

Вдигнат се и паднат светлини.
Само вятърът
с непредвидимо дръзновение,
като паяк а в своите кашпи,
сплита лятото
в мига за теб и мене…

юни, 2011г.

 * * *

Остров

На острова – под лунно стреме,
отрекли прилива на кипнал град.
Полуреални. Полубезвремие.
Отключени за друг, отделен свят.

Събираме…
Не !
Грабим звуците !
Преглъщаме на залъци нощта.
И аз ЕЛЕЯ съм,
а ти си ЛУЦИФЕР.
Но… там, на Острова,
съблечени от имена,
пристъпваме,
към себе си прохождаме –
митични Божии чеда…

Пречистващо е името ми !
Виж ме –
когато в миглите ти завалях;
когато заподскачах в пулса ти;
в душата ти, когато изкрещях…

Ще те открадна от брега на нимфи
с прозрачни, короновани чела…
Катарзис ли е островът – Енигма?!
Не, няма да събуждаме нощта!

Вижте още:
Поезия с вкус на лято

Сподели в: