Три стихотворения от Катя Андреева, представено на "Поетично кафене" на 19 юни.
Сезонът след лятото
Целувка ще те прониже.
Платно от ласки ще те повали.
А толкова съм наблизо –
няма как да те заболи…
Накъдето скала и небе са прегърнати,
ще се затичат сенките,
а боса в очите ти ще съм сгушена.
Тогава ще съблека дъгата,
със цветен шал ще наметна времето –
ограбено лятно злато,
и плячка на есен шеметна…
Обичам те точно в сезона след твоето лято!
Пресипнала,
онемяла
ще скрия хвърчилото на своя вик!
Неголяма,
пролетна,
незряла съм,
а ти мечтател си и Алхимик!
2010г., юни 2011г
* * *
Мигът на лятото
По телата ни вечерни
рони се
като червена пепел зноя…
На брега на лятото.
Зелено-син е вятърът.
Кaкто паяк заснове –
подгони
залеза, притихне над прибоя…
Вдигнат се и паднат светлини.
Само вятърът
с непредвидимо дръзновение,
като паяк а в своите кашпи,
сплита лятото
в мига за теб и мене…
юни, 2011г.
* * *
Остров
На острова – под лунно стреме,
отрекли прилива на кипнал град.
Полуреални. Полубезвремие.
Отключени за друг, отделен свят.
Събираме…
Не !
Грабим звуците !
Преглъщаме на залъци нощта.
И аз ЕЛЕЯ съм,
а ти си ЛУЦИФЕР.
Но… там, на Острова,
съблечени от имена,
пристъпваме,
към себе си прохождаме –
митични Божии чеда…
Пречистващо е името ми !
Виж ме –
когато в миглите ти завалях;
когато заподскачах в пулса ти;
в душата ти, когато изкрещях…
Ще те открадна от брега на нимфи
с прозрачни, короновани чела…
Катарзис ли е островът – Енигма?!
Не, няма да събуждаме нощта!
Вижте още:
Поезия с вкус на лято