Това ми се случва за пореден път. Стоя слисана и не мога да откъсна очи от иконите на стария амвон. Над главата на Дева Мария има нещо кръгло с две стълби отстрани. Самата тя е седнала върху ангел с голела, а земята отдолу е кръгла така – както би изглеждала, ако се гледа от околоземна орбита.
Съвсем наскоро отново стоях така и отново гледах Дева Мария, само че в с. Арбанаси. Тогава стенописа ми показа синът ми, който се развика – Мамо, мамо, виж Божията майка в червена ракета.
Поразрових се в спомените си и пред очите ми изникнаха поне още десет такива странни на вид творби. Спомних си и за така модерното в последните години изображение на „Исус в ракета” от с. Добърско. И въпреки, че не съм теолог и имам само бегли спомени от часовете по история на изкуството, реших да потърся отговор на въпросите, които неминуемо изникват в главата ми при такава среща, а те са: Защо някои от изображенията в православните църкви и манастири толкова приличат на съвременни технологии? Кой е казвал на старите майстори как да рисуват божиите проявления и знаели ли са нещо повече от това, което знаем днес? Защо църковният канон ги приема за нормални и не протестира против тях?
Ще започна с това, което открих в Библията за така наречения случай „Исус в ракета”. Всъщност, това изображение се приема за базисно и се среща често в стенописите, рисувани между ХІІ-ХVІІв. С риск да разочаровам любителите на сензации, трябва да кажа, че от всички мистични неща в Библията, това изображение се оказа най-нетехнологичното.
Става въпрос за историята, която разказват Марк, Матей и Лука – Преображение. В нея Исус не отлита от Земята, а се качва на върха на една планина заедно с трима от апостолите и левитира в молитва. „и преобрази се пред тях. Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може да избели. И яви им се Илия с Мойсея, който разговаряха с Исуса. А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри. За Тебе една, за Мойсея една и една за Илия; защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много. И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят Възлюблен Син; Него слушайте.” Лука 9 2-7. И наистина, в стенописите и иконите, Исус се изобразява с искрящо бели дрехи, издигнат над земята. Споровете възникват не от това, а от фонът, който често е във формата на яйце, кръг или триъгълник с три лъча. Един от отговорите, които чух, е, че е възможно тази форма около него да е аурата му.
Снимка: село Арбанаси
Пророците, с които се среща в Преображение Исус, Мойсей и Илия обаче, са точно тези, за които днес ще говорим по-подробно. Днес, по-добре познаваме Новия Завет, поради присъствието на Исус Христос. Неговото появане ни позволява пряко общуване с Бог, учи ни на всемирна любов, а името му ни дава „шорт кът” в спасението. Преди обаче не е било така. Във времената на Стария Завет, е имало безброй пророци, Бог е бил доста по-раздразнителен и често ексцентрично се е появявал зад облак, скала или пък капинов храст. Пророците, които той си избирал, били дълбоко съвестни и вярващи хора и подробно записвали начините на Божието появяване. Ето един пример:
3 книга на царете 19: 11-13
„И словото му каза: Излез, та застани на планината пред Господа. И ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тука, Илие?”
В този откъс, самият Бог говори с тих и тънък глас и като че ли, е отделно от вятъра, земетръса и огъня. Всъщност не е ясно, защо след като е във всичко той трябва да се придвижва с нещо и защо трябва да задава въпроси, след като така и така знае отговорите. Когато чува гласът му Илия от страх си мята кошуха на главата и не успява да види достатъчно от Господното присъствие. Това обаче, не се случва при Езекил, който подхожда доста по-смело към общуването си с Бог. Той не само оглежда внимателно всичко, но и описва подробно двете си срещи с Господната Слава.
Езекил 1: 4-27 … „Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня. Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие. Всяко от тях имаше лица, всяко имаше и четири крила….А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица. Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хризолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело. Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха…"
Езекил (1: 4-27)
Снимка: село Бобошево
Какво са видели Илия и Езекил? С кого са си общували? Ако си представим, как бихме реагирали ние на технология, която не познаваме, не бихме ли описали това, което виждаме по същия приказен начин? Езекил ясно разграничава облака и огъня от нещо с цвят на метал:” голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня”. Ами колелата с които се придвижвали живите същества? Те винаги се движели в еднаква посока и точно следвали движението на ангелите. Възможно ли е това не са нещо като всъдеходи на които са се придвижвали съществата? И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.” – Това не е ли заповед, която машините изпълняват? Описанието на главите им също ни звучи познато.”А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал разпрострян над главите им.” Ако трябва да опишем с древни изразни средства горната прозрачна част на скафандрите, дали не би звучало така? „Подобие на простор” не е отражението на небето, а „страшен кристал разпрострян над главите им” да е шлем? Това описание се повтаря още веднъж, но този път то прилича на машина, в която има живо същество: „И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек, седящ на него на високо”. Ако предните същества, се придвижват с помощта на машини, то тук ясно се забелязва, че командващият е вътре. Кабината от която управлява е отново със стъклен покрив, но той е седнал на „нещо като престол”. В друг откъс, малко по-нататък, Езекил прави разграничение и описва друго същество което е облечено в „цвят на мед”……. 40:3 „ И като ме заведе там, ето, човек чийто изглед беше като изглед на мед, и който държеше в ръката си ленена връв и мерка от тръстика, стоеше в портата”.
В Библията има няколко пророци, които са си комуникирали директно с Бог, това са Авраам и синът му Лот, Илия и синът му Елисей, Мойсей, Енох, Яков и Езекил. Те не само общували с него, а и му гостували, за различни периоди от време. Енох например, разказал на хората, че има уговорка с Бог да го вземе на небето. Това станало пред голямо множество с огнена колесница с коне. Битие 5:24 „И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.” Тук е важно да допълним, че правилният превод от евр. е грабна. И така, когато Бог грабнал Енох, смърт намерила придружителите му, а земята била така обгорена от високата температура, че камъните приличали на бял прах (сняг): „И търсиха на мястото, на което Енох се вдигна на небето. И когато стигнаха на мястото, намериха цялата земя в сняг на мястото, а върху снега имаше камъни като снежни камъни. Тогава си казаха: Добре, нека разринем снега и да видим дали хората, които тичаха след Енох, не се намират под снега. И разринаха снега и намериха да лежат мъртви хората, които бяха тръгнали с Енох. Търсиха и Енох, но не го намериха, защото бе заминал на небето.” Въпросът защо Господ е позволил да измрат толкова много хора и то не случайни, няма да разискваме тук. Нека продължим обаче с разказа на Енох за това, което е видял след грабването.
Книга на Енох: „9. Видях се най-напред заобиколен от облаци и гъста мъгла, наоколо ми се движеха звездите и виждах с безпокойство просветването на мълниите. После благоприятни ветрове повдигнаха крилете ми и ускориха полета ми. 10. Така бях издигнат чак до небето и скоро стигнах до една стена от кристал. Подвижни пламъци обгръщаха нейните очертания. Започна да ме обзема ужас. 11. И после се спуснах сред пламъците. 12. Проникнах в едно пространно жилище, чиито под бе също от кристал. И стените му бяха от кристал, както и основите. Покривът му бе от блуждаещи звезди и мълнии от светлина, а в средата се виждаха огнени херувими в едно кръстосвано от бури небе. Пламъци трептяха около тези стени, а вратата беше от огън. Когато влязох в това жилище, то беше едновременно горещо като огън и студено като лед; и нямаше следа нито на щастие, нито на живот. Бях обхванат от внезапен ужас и потреперих от страх…” Ако се запитаме, само едно превозно средство ли притежавал Господ, отговорът отново е в Библията: Псалми 68:17 „Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, както бе в Синай.”
Между другото, Бог не само си канел на гости някои от най-симпатичните пророци. Той често си позволявал да се меси в човешките работи. В Стария завет, дори заемал страна в конфликти и правел номера на противника. Понякога пък съдействал на своите хора като осветявал пътя им с мощен прожектор и паркирал в близост: „И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват и денем и нощем. Той не отнемаше отпред людете облачния стълп денем, нито огнения стълп нощем.” Изход 19:16-18 „Тогава Мойсей изведе людете от стана, за да посрещнат Бога, и застанаха под планинта. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим на пещ, и цялата планина се тресеше силно…” , Изход 20:18 „И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димещата планина” .
След всичко това, въпросът откъде са черпели информация старите художници, става безсмислен. Те очевидно са чели откъсите, които току-що цитирахме. Затова не трябва да се учудваме, защо в повечето изображения Бог се появява в сияние цвят металик. Защо има лъчове с правилна геометрична форма, когато трябва да се предаде съобщение или защо под летящите във въздуха светии има нарисувани колела. А това дали случките, описани в Библията, ни говорят за някаква чужда намеса, аз не знам. Просто исках да разбера откъде иконографите са черпели своето вдъхновение.
П.С.: Така се увлякох в разказите на пророците, че забравих откъде тръгнах: Защо на иконата от Палеокастрица има нарисувани стълби и кой и защо се качва по тях? Както вече е ясно, Библията разказва и за стълба. Това е стълбата, която Яков сънува една нощ по време на пътя си. Битие 28: 11-….. „И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исака… А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. И се убоя, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна…”