Майското "Поетично кафене" се състоя на 15 май в клуб "Петното на Роршах" и беше посветено на думите. Ето стихотворенията на Иван Христов, Мариана Еклесия и Камелия Аспарухова.
Иван Христов
Премълчавани думи
Ти си моята сянка пътуваща
и си вечно на пътя орисана.
Надалеч ли си – тихо тъгувам,
че в аурата моя си вписана.
Искам с теб към морето да свърна,
от високия бряг да надникна,
за да видя вълната забързана
как в скалистата твърд се раздипля.
При владетел в Тракийска могила
с колесница златна погребан.
На пустинята в пясъчна гибла,
в пирамидите с острия гребен.
Или островът в палмите сгушен
дето отливът мокрите черги
с километри оставя на суша
със звезди, раковини и перли.
И към ада накрая да тръгнеш –
твоите стъпки ще следвам тъй верен.
Със ракета във полет ли зъзнеш,
пак със теб ще съм в космоса черен.
Аз ще чакам мига си, когато
ти ще слезеш от своето стреме
да закача верижката златна –
премълчавани думи за тебе.
* * *
Мариана Еклесия
Очакване
Този свят е така огромен, че аз скърбя –
пак не мога да го обзема в прегръдката си.
Не успявам да прилаская всеки пролетен цвят,
да откъсна нетленните плодове на рая.
И не смогвам да погаля всички бездомни деца,
да нахраня с хляба си гълъбите през зимата;
да изплета топла дреха за премръзнал човек,
да хвърля в бездна вестите за кошмари.
Вечер заспивам с молитва за благодатен живот.
Знам, че утре ще дойде с музиката на миротворни гении.
Те ще посеят честити семената на Новия свят,
а вие ще го пренасяте в къщите си по изгрев слънце!
(Януари 2007 )
* * *
Камелия Аспарухова
Словата ни
Ще мога ли да оправдая някък си забравата на първите слова?
Ако разровя по-навътре в себе си, ще ги намеря ли оваляни в прахта?
Ще си припомня ли със тях началото, свещеното, голямото, незнайното?
Или ще сдраскам две на три за натежалото, или за огъня, от който изгоряла съм?
Родена бях вълшебница, омайница, орисница, оплитаща във думите.
Сега съм само вещица, скиталница. Обезумяла сред безумните.
Объркани езици, многословие, многоразличие, многопечал.
Побъркани лаици, празнословие и много, колко много кал!
Обиди долни, грозни клетви изписват думите сега.
Ужасни новини, заглавия разказват смело, лошо за света.
Децата бъркат "а" със "ъ". Не знаят точка, запетая.
Крещят псувни и се кълнат. А пък бащите им нехаят.
И как така не се запитваме, защо оставиха ги книгите…
На мишките дори в килера пресъхнаха им вече лигите.
Ще можем ли да се преборим ние – словата да пресътворим?
Защо е трудно толкова да говорим и толкова трудно да се убедим?
А те са в нас, там накъде са скрити. На тъмно в плен, прокъсани, протрити.
Слова словата дирят непрестанно. Слова слова зоват. О, как е странно.
че още можем да довършим стих и песен, след страшното словесно безхаберие,
обхванало ни като мръсна плесен, таим все още в словото доверие.
Защо в тоя свят на интернет – дали четем, какво четат, нали четете?
Мълчи човека пред монитор, до човек. Аз моля Ви, приятели, пишете!
Снимка 1 – Иван Христов вдясно Ивет Лолова от Kafene.bg
Снимка 2 – Мариана Еклесия вдясно
Снимка 3 – Камелия Аспарухова
Прочетете още:
3 стихотворения на Весислава Савова, Агапея Полис и Катя Андреева
Дъжд от думи заваля в "Поетично кафене"