Народен театър “Иван Вазов” и Театрална компания Момо представят премиерата на „Сибир” от Феликс Митерер – на 3 и 17 май от 19:30 часа. Преводът е на Владко Мурдаров, постановката на Веселин Димов, сценография – Венелин Шурелов, а музикална среда – Тодор Стоянов. "Сибир" представлява моноспектакъл на Иван Несторов. Спектакълът е реализиран с подкрепата на Министерство на културата и Австрийско посолство.
Пиесата „Сибир” е написана през 1990 година.Тя представлява монолог в пет сцени на един 80-годишен мъж. Хер Шуле e пенсионер, бивш военнопленник, който по невнимание си счупва крака. Той бива изпратен от своите роднини „по тъмно”, за да не видят съседите, във високотехнологичен старчески дом. Там той е откъснат от естествената си среда и близостта на кучето си, и е заобграден от студенина и любезно безразличие.
Монологът му представлява поредица от въображаеми диалози със сина му, снаха му, кучето му, сестрите в дома и президента на републиката.
Сюжетът на „Сибир” е актуален, разбираем, човешки и има потенциала и да разсмее и да разплаче зрителя. Текстът е вълнуващ, поетичен, остър и социално-критичен, но също така с ирония и чувство за хумор. Изповедния и директен тон на главния герой, интимните му мисли, чувства и спомени с лекота и естественост завладяват вниманието на публиката.
За автора:
Феликс Митерер е роден през 1948 година в Тирол, Австрия. Автор е на 26 драми, 21 филмови и телевизионни сценарии /в някои от които сам играе/, на 1 роман и 5 книги за деца. Носител е на множество европейски литературни награди, сред които – Adolf Grimme Prix /1991/, Ernst Toler Prix / 2001/, ORF Prix / 2003 /, Prix Italia /2004 /и други. Живее със семейството си в Ирландия.
Феликс Митерер е един от най-успешните съвременни немскоезични писатели. Той е непоставян до този момент на българска театрална сцена. Два сборника с негови пиеси излезе на българския книжен пазар през април 2009 в превод на Владко Мурдаров.
Веселин Димов за спектакъла и работния процес:
Като режисьор отдавна не съм срещал толкова красив и поетичен текст на една толкова трудна и болезнена тема-табу. Сюжетът проследява хронологично всички етапи от престоя в един старчески дом, като постепенно ескалира и във финала екзистенциалните и социални внушения се сливат в едно. Със сценографа Венелин Шурелов решихме да създадем среда на чист, добре поддържан и оборудван със съвременна техника дом, където за нуждите на възрастните хора се „грижат” с камери, високоговорители, музика и автоматични поточни линии. Искахме да покажем, че не мизерията и лошите условия са истинските причини са страха на хората, живеещи там, а чувството за изоставеност, тежест и ненужност.
Работният процес беше интензивен и интересен. С Иван Несторов преминахме през разногласия и на естетическо, и на професионално, и на поколенческо ниво. Но сблъсъците ни бяха също и много позитивни, в рамките на взаимното уважение и с аргументи. Мисля, че Иван Несторов е изключително подходящ за тази роля като темперамент, физически характеристики, европейско излъчване, култура на поведение, жизнен опит и актьорски умения. Знаехме, че текстът, с който сме се захванали е важен, значим и че трябва да бъде чут и видян, и това ни помагаше в трудните моменти. Взаимно се обогатихме. Благодарен съм за работата си с него.