Лаура не е професионален фотограф, но търси и намира уникални мигове и късчета от делника и празника в града, селото, сред природата, в България и чужбина – навсякъде, където я отвее вятърът. Снимките й представляват магически пъзел, който постепенно опортретява днешния ни свят – материален, духовен и емоционален. Някои нейни снимки имат такава дълбочина, че дълго време не можеш да откъснеш очи от тях. Обича да им измисля заглавия, защото така им придава завършеност. Едни от любимите й снимки са „Души в окови” и „Двете фукли”. Най-много обича да снима изгреви, залези и животни. В предварителния ни разговор, преди интервюто, искаше непременно да стане ясно, че мнението и съветите, които дава са от гледната точка на любител фотограф, който се е учил от книги, общуването с други фотографи и по пътя на пробите и грешките. В Kafene.bg и Az-jenata.bg има десетки нейни снимки. Ще ги познаете по подписа – Laura, който е псевдоним на Нора Михайлова.
Кога започна да се интересуваш от фотография?
Започнах да се занимавам с фотография, когато осъзнах, че времето сякаш беше спряло. Бях останала без работа, в чужда държава, без много приятели. С фотографията усетих полъха на свободата. Сутрин се качвах на колелето, тръгвах нанякъде, а в раничката задължително носех фотоапарат. Избирах си определен маршрут или просто се скитах без посока. Фотографията се превърна в моя страст и запълваше значителна част от свободното ми време. Снимах всичко, което ми попадне. Снимах заради удоволствието да снимам. Сякаш душата ми се запълни от необходимостта да създавам малки късчета красота. Аз се влюбих в тази красота и с младежко дръзновение снимах изгреви и залези, хора, растения и животни. Страхувах се от височини, но с помощта на фотографията успях да преодолея този мой страх. 
"Души в окови"
Как се научи да снимаш?
Разглеждах по сайтовете снимките на другите. Вземах добри идеи и от списания за фотографи. Но всяка ситуация е различна, не робувам на някакви определени правила. За мен фотографията е удоволствие.
Във фотографски форуми си известна като Laura. Как избра това име?
Гледах филм за една жена, която не можеше да намери своето място в света. Горчиво плаках над съдбата й и затова реших да й вдъхна живот.
"Двете фукли"
През кое време на деня се правят най-хубавите снимки?
За да направиш хубава пейзажна снимка, се изисква да изучиш кои са най-подходящите часове за снимане. Това са сутрин 15 минути преди изгрев слънце до около един 1 час след изгрева. Тогава светлината е мека, ефирна. Светлините и сенките се сливат, цветовете са нежни, почти неземни. За препоръчване е да се използва статив. Наистина си струва да се събудиш рано, преди всички и да посрещнеш изгрева. Когато бях на море, с голямо нетърпение очаквах изгрева. Сякаш цялата вселена се събуждаше за живот, докато огненият кръг бавно изплуваше на хоризонта. Това е незабравимо изживяване.
Друго подходящо време за снимане е около 30 минути преди залез слънце. Тогава светлината не е така ярка, затова пък може да усетите богатата палитра от цветове.
Когато е облачно, също стават хубави снимки. За фотографията няма нищо по-хубаво от лошото време. Тогава светлината е по-подходяща, отколкото ярката дневна светлина или тежкото обедно слънце.
"Изгрев"
Коя снимка е красива?
Всеки може да направи красива снимка. Не се изисква да обиколиш света, за да създадеш своя свят от красота. Вгледай се в малките неща, в твоя двор, в улицата. Дори капчиците роса след дъжд се отразяват по различен начин, когато слънцето ги огрее. Погледни падналите листа от дърветата през есента – в тях се съдържа толкова поезия. За истинската фотография се изисква тренирано око, търпение, постоянство и малко късмет.
Понякога търся контраста. Това е възможност за разделяне на тъмнината от светлината, на голямото от малкото, на цветното от безцветното. Веднъж на летище "София" трябваше да снимам „Руслан” – един от най-големите самолети. Когато го наближих, реших, че трябва да има нещо, което да му опонира. Избрах хората, които бяха близо до него, за да може да се види контрастът в големината.
Преди да заснемеш даден обект, помисли дали от твоята снимка ще излезе нещо. Снимала съм хиляди безсмислени неща, докато осъзная, че фотографията е нещо повече от един запечатан миг или едно натискане на копчето. Една снимка може да разкаже много повече от един разказ, една снимка може да развълнува, да те накара да се замислиш, да потърсиш по-дълбоки пластове на тълкуване. Погледни около себе си, вгледай се в себе си и ще видиш своето вътрешно око.
Имаш ли перфектна снимка?
За мен перфектната снимка е тази, за която после дълго размишляваш, грабва окото със своята неповторимост, уникалност на мига. Иска ми се да направя перфектната снимка и се надявам някой ден наистина да го постигна.
Едни от любимите ти обекти са животните. Трудно ли се снимат?
Когато снимам животни, се опитвам да се слея с природата, да дишам с нейния пулс. Целя се в окото – там трябва да бъде фокусът. Преди да започна да го снимам, го наблюдавам известно време, изучавам всеки негов жест и движение, докато извлека най-доброто от своя обект.
Сподели интересни моменти от фотографската си биография.
Веднъж пред мен арестуваха жена за кражба пред един супермаркет. Сцената беше толкова брутална, жената беше съборена на земята и й сложиха белезници. Не направих снимка, въпреки, че държах фотоапарата в ръка.
Друг път присъствах на излюпване на пиленца, току-що излезли от черупката. Най-интересен беше моментът, когато ме нападна щраус, докато го снимам. Или пък, когато тичах с джапанки, за да хвана залеза на слънцето във Флорида.
Преди няколко години, срещнах случайно в Охайо българският фотограф Яко Василев с жена му. Тя ми сподели, че животът е избор. Те живееха в каравана, като пътуваха навсякъде из Щатите, за да снимат. Но това е вече друга история.
Фотографията ми помогна много да търся светлината и да се взирам в нея. Тя създаде Laura, жената, която се опитва да изживее мечтите си красиво.
Вижте още:
Снимки по света и у нас от Лаура
Маски от карнавала във Венеция
Международни часовници
Д-р Александър Шинков – Вулкани през фотообектива