На 18 април от 19.00 ч. в клуб "Жреци на музите" ще се проведе Вечер на индонезийската култура. Темата е "Историческото развитие на индонезийския костюм – отражение на "Единни в многообразието".
Девизът на Индонезия – страната, в която живеят над 300 етнически групи на повече от 17500 острова е "Далеч от очите – близо до сърцето" JAUH DI MATA – DEKAT DI HATI
Програмата включва обявяване на проекта "Вселена на изкуствата", свързан с Индонезия.
Специален гост на вечерта ще бъде д-р Костадин Георгиев – Калки, който ще говори за Индонезия, пътешествия, музиката, театъра, медицината и още нещо.
Публиката ще има възможност да се потопи в атмосферата на екзотична Индонезия с неповторимите и танци, музика, поезия, кулинарни шедьоври, багри, аромати.
Организатори са Сдружение "Приятели на Индонезия НУСАНТАРА".
Моля, потвърдете присъствието си с SMS на телефони: 0898 612 052 – Диана Шейтанова, 0892 033 989;
или на e-mail: nusantara_bg@abv.bg; krassied@abv.bg или на Skype: nusantara-bg ; krassied7
Повече за Коцето Калки:
д-р Костадин Георгиев- Калки e eдна от най-популярните личности в културните среди на България, основател на група Медикус/87 като формация от колеги, учещи в Медицинската академия, Плевен. (Само пианисът на Медикус Ники Танков е студент по архитектура)… За пръв път музикантите от групата, които започват кариерата си като улични музиканти, излизат на сцена по време на местен градски фестивал. Групата е издала 3 албума: "Medicus" от 1991 г., "Векът на любовта" от 1993 г. и "Country Club Hits" от 1994 г. Най-известната и емблематична песен на бандата безспорно е "Векът на любовта". "Медикус", които са първата изцяло акустична група в България, се разпадат през 1995 г. Вокалът Костадин Георгиев-Калки продължава творческия си път сам и до момента се занимава основно с музика, театър и танци. Има издадени албуми, няколко сингъла. На театралната сцена е повече от 20 години. Участва в спектакли като: "Секс, наркотици и рокендрол", "Абсолвентът", "Белият кон", "Красива птичка с цвят зелен","Коса". Участието си в мюзикъла "Исус Христос суперзвезда" определя като най значимата си роля.
Участва и в редица филми в т.ч. „Мисия Лондон“. Като човек на изкуството, определя себе си в хаоса от религии с един термин – гражданин на света. Според него всички култури и религии по света трябва да бъдат ценени и „ако го правехме, хората можеха да живеят много по-добре”. Харесва името Калки и го избира за артистичен псевдоним след раздялата си с „Медикус” през 95-а. От индийската митология Калки е конник на бял кон с огнен меч и идва в края на най-тъмната епоха, за да възвести хармонията на земята.Тогава започва да пише приказки за деца. Иска и става ученик на един духовен учител, който живее в Индонезия – Нгура Харта – Тура. Невероятен човек, който формално преподава бойно изкуство – санди мурти, за което няма граница между духовност и физика. Учителят Тура е обучил над 250 българи и се очаква с нетърпение неговата първа визита у нас.
Историческо развитие на костюма и облеклото на Република Индонезия
Индонезия има дълга история на развитие на традиционното облекло. Историята на индонезийския костюм следва историческото и културното развитието на народностите, населяващи индонезийския архипелаг.
На 17500 те острова на Индонезия живеят над 300 етнически групи, което предпоставя тяхото разнообразие. Девизът на Индонезия – "Единни в многообразието" най-точно изразява философията на индонезийския народ.
Малайците, заселили се по индонезийските острови от Индокитай преди 2 000 години са основната група на индонезийския народ. Те предопреледят и основното русло на развитие на облеклото на местното население. Разпространението на хиндуизма и будизма, пренесени от Индия и Индокитай в Суматра, Ява, Калимантан /Борнео/, Бали, Ломбок и Сулавеси формират и първото най-значимо външно влияние върху индонезийската /малайската/ култура. Тази традиция понастоящем е запазена предимно в Източна Суматра, Източна Ява, на Бали и Ломбок.
В облеклото това се изразява с широкото разпространение на саронга – парче плат, чиито краища са съединени и който се носи от кръста надолу от мъже и жени. Жените носят "каин", надиплена отред. Използват местно изработен текстил от памук или коприна, оцветен с използване на местната сложна техника – "БАТИК". Батиковото призводство достига връхната си точка на съвършенство на Централна Ява и остров Бали. Техниката "батик" е призната от ЮНЕСКО за индонезийски принос в световната култура. При нанасяне на рисунката върху тъканта се използва писалка с нагорещен восък, след което материалът се поставя последователно в различни бои. Восъкът се сваля с нагорещена ютия. Като горна женска дреха индонезийките носят "Кебая" – фина блуза с дълъг ръкав спусната върху саронга. На рамо носят "сленданг" – дълъг тънък шал, за който са написани много любовни песни. Прическата е най-разнообразна, но най-често представлява високо вдигната коса, с вплетени ажурни златни или сребърни украшения.
Освен от батик, често саронгът се прави и от фин тъкан плат, изработен по технологията "икат", в който често се втъкава златна или сребърна нишка.
Развитието и диференциирането на облеклото в средновековна Индонезия се стимулира от възмогването на отделни местни княжества на Суматра и Ява и въздигането на княжески династии и родове, които изграждат свои дворци – "кратони". С времето княжествата укрепват в икономическо и военно отношение, разширяват своята територия и се превръщат в мощни империи като например: Ерланга, Сривиджайя, Маджапахит и др. От това време са останали световно известни паметници на културата, като храмовете Борободур, Мендут, Каласан и Прамбанан на Ява, балийските чанди и др.
От 13 век насетне в Индонезия прониква исляма, за което най-много съдействат арабските търговци. Най-силно ислямизирани области са Аче, Северна Суматра и крайбрежните области на големите индонезийски острови. След седем века въздействие на ислямската идеология и култура, днес Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна в света, в която 90% от 250 милионното население изповядва тази религия. Процесът на ислямизация продължава и днес благодарение активността на такива страни като Саудитска Арабия, Иран и др. Като традиционно облекло в много от районите на Индонезия със силно ислямско влияние се разпротранява т.н. "джуба" – сутана, връхна дреха, покриваща тялото от глава до пети. Въздействието на исляма днес се чувства и в широкото строителство на джамии и медресета, и в задължителното носене на кърпа на главата, включително и в училищата.
След откриването на Индонезия от португалски кораби през 16 век и установяването на холандското колониално владичество започва проникването на европейското влияние в архипелага. Младото поколение свободно носи панталони, а в наши дни и джинси, сака, къси поли и др. атрибути на западното облекло. Наред с използването на традиционното облекло по време на церемонии, сватби, религиозни и други празници, се налага едно разчупване на традицията и модернизиране на облеклото, като при това често се получават нови привлекателни модели и образци.
В отделни области, като например на островите Сулавеси, Калимантан и др. се забелязва значително влияние на китайската традиция в облеклото. Това може да се обясни с растящата китайска диаспора, която живее от столетия в Индонезия, а понастоящем наброява около 7.5 млн. души. Чести са и смесените бракове между китайци и индонезийци. Официално индонезийското правителство поддържа традиционното разнобразие в развитие на носиите на отделните острови.
Прочетете още:
Индонезийски танци и поезия очароваха София