Виждаме се с Александър Секулов в малко кафене в центъра на София. Отвън прелита сняг, а ние пием чай и си говорим за книгите, любовите, за разцвета на родната литература и за вечната тема на всеки от нас. Той се усмихва чаровно и преплита пръсти. „Островът“ е все още в главата му, макар и вече да среща първите си читатели.
Само за деца ли е „Островът“? Въобще детска книга ли е?
Аз нямам отговор на това кои книги са само за деца. При всички случаи тази книга не е само за деца, защото не съм правил компромиси с начина на разказване. Считам, че когато един писател започне да опростява езика си, съзнателно, с цел да бъде по-достъпен, това е някак си престъпление спрямо читателя. Не мисля, че някой от авторите на хубавите детски книги го е правил. Не мисля, че „Алиса“ е написана на език, който улеснява когото и да било. Така че „Островът“ е книга за всички, защото в края на краищата добрите книги би трябвало да ги четат всички.
Всяка книга, чиито герои са деца, е книга за времето. И като книга за времето тя не е предназначена само за децата. Всъщност тя е за деца на възраст между 9 и 14 години. Всъщност до тогава, до първата любов, децата живеят със съзнание за безсмъртие и със съзнание за свобода. Реално когато се появи първата любов, от една страна те разбират, че човешките същества могат да се свързват, може някой друг да те прави щастлив. От друга страна това се заплаща със започване времето да тече, започва да тече време, защото те вече имат човек, раздялата с когото отмерва времето. Така че всъщност разбираш, че може да не си самотен, но разбираш също, че не си безсмъртен.
Това може би е темата на тази книга, ако изобщо хубавите книги имат тема. Аз дълбоко се съмнявам в това. Хубавите книги, без да твърдя, че тази е такава, защото знам, че е хубава, изграждат светове. Те не разглеждат теми, не се занимават с идеи, те просто рисуват паралелните светове и ги правят видими. В този смисъл това е книга без тема и без идея. Това е книга за белия свят на безвремието и за това, че човек всъщност цял живот е такъв, както се е влюбил за първи път.
Къде е този остров?
Островът е колкото измислен, толкова и реален. Взимал съм парчета действителност от Егея – едно малко градче от Халкидики, една венецианска кула, която съществува на остров Лимнос, друго малко пристанище, на което съм засядал с яхта до Самотраки, четвърто място, на което съм преживявал силен вятър … В края на краищата това е едно измислено място,
Не е ли трудно скъсването с детството?
Всяка книга трябва да представлява задача, която първо не ти е ясно, второ не знаеш на какъв език ще я разкажеш и трето – абсолютно не си сигурен дали ще успееш да я завършиш. Не можеш да седнеш да пишеш нова книга без да забравиш езика на предишните, без да забравиш занаята си. Всяка книга идва с нов език и всъщност това е нов свят. Аз пиша само неща, в които трябва да надскачам това, което съм правил преди. Не мога да кажа коя книга каква ще стане и дали има пластове в нея, защото аз не се интересувам от тези неща докато я пиша. Единственото нещо, което ме дъжри буден, докато я пиша, е светът да е цялостен, героите да са цялостни и всички материи вътре да издават чувство за достоверност. Хубавите книги са преодоляване на занаята.
В този смисъл вътрешната ми писателска задача беше да направя една класическа книга, в смисъла на класическо разказване. Линеен сюжет, авантюри, характери, герои, природа. И всичко това да го разкажа на съвременен език, на съвременни деца, в светлата тоналост.
Лесно се пише в черната тоналност. Лесно се пише за вампири, лесно се предизвиква страх, отчаяние, скръб, лесно се убиват герои, лесно се лее кръв. А всичко, което е лесно за мен е скучно.
Защо няма много съвременни български автори, които да пишат за деца?
Може би защото няма много – след това има и проблеми с четенето. Българските деца като не свикнат да четат на ранна възраст български писатели и да разпознават себе си и реалността в книгите, много трудно в тийнейджърски години вече можем да им обясним, че нещата не са само класиката. Трудна работа.
Аз вярвам, че в момента българската литература се намира в най-прекрасното си здраве от близо 130 години насам, защото невероятно много на брой свестни, читави колеги и млади дебютанти пишат в невероятно различни жанрове. С това литературната сграда се строи хаотично, но правилно. От широката си основа към тесния си връх, с всички стилистични, жанрови, тематични, идейни разклонения, видове, подформи и т.н.
Отдавна не се е писала книга за деца от тази възраст. Даже не мога да си спомня от кога.
Георите?
Ще отричам енергично че познавам главните герои. Последните 7-8 години имам изключителното щастие да виждам една група деца да си прекарват лятото на едно малко заливче. Гледам ги как безгрижно живеят като божи птички. Те наистина живеят щастливо.
Георите пристигат от различни места, на това малко заливче. Най-странното е, че започват да общуват на такава невероятна смесица от езици, първо на своите езици, после на някакъв странен сбор от думи, и накрая се разбират съвсем без думи, с викове, с жестове. Децата нямат проблем с комуникацията.
Къде се роди книгата? Къде я писа?
Като всяка книга – дойде внезапно. Книгите и любовите идват внезапно. Но докато книгите човек ги дава на издателя и той ги издава, любовите не винаги приключват толкова бляскаво и толкова значимо в края на краищата. (усмихва се искрено)
Книгата се писа в Гърция, в една вила край Пловдив и най-вече се писа на една прекрасна голяма тераса, край един язовир – Сопот, където всъщност когато имам проблем с книга, отивам, където се грижат за мен много добре и мога да пиша. Писана е в пълно съзнание и в голям лукс.
Роман с деца. Любовна история с деца. Няма жанрова формулировка за подобна категория книги. Доколкото „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ са детски книги, а аз не мисля, че те са само детски книги …
Какво е следващото?
За сега не знам. Има етап на раздяла с книгата. Още е в мен.
А как да тълкуваме поканата за продължение?
Много бих искал всички деца, наSani Resort които историята им хареса, да ми изпратят продължение – къде да отиде тази банда с деца, какво да им се случи, какво да преживеят. Не е нужно да пишат роман. Не това търся, но идеи къде да се случат следващите истории. Децата имат авантюрно мислене.
Ако всичко върви добре, спечелилия ще види името си на корицата!
Значи ще има продължение?
Ако ми хареса идеята, ако е добро мястото.
Не е задължително да е от деца, от всеки, който се вдъхнови след като прочете книгата …
Искат ли героите да продължат да са заедно…?
Животът постоянно те събира с хубави хора. Но повечето хора имат страх от щастието. И като срещнат щастлив миг веднага дърпат главата към стената и викат „моля те, мини друг път“.
Човек има уплах от щастието. Не мсиля, че това е балкански синдром. Всъщност всеки човек, родил се на тази земя говори за едно и също нещо, по един и същ начин. Човешкият живот е разговор на човека с Бога за изтичащото време. Това е фундаменталният разговор на човека изобщо.
Вижте още:
Конкурс "Измислете продължение на "Островът"
"Островът" на Александър Секулов – видео
Александър Секулов за българската литература