След кратка пауза комедията „Маршрутка” на Елин Рахнев вече ще се играе под шапката на театрална формация „Мелпомена” на сцена „Сълза и смях” на Народния театър.
Това е първото от поредицата нови заглавия, с които директорът Светлин Стоилов е решил да разнообрази репертоара на театъра. Освен това младият театрален мениджър е решил да работи в кооперация с утвърдени и дебютиращи автори, спомагайки за популяризирането на сценичните им проекти. Очакванията са и тази пиеса да влезе в челните класации по зрителски интерес заедно с другите постановки на частния театър – „Вражалец” и „Големанов” по Ст. Л. Костов и „Благородния испанец” по Съмърсет Моъм. В съответствие с концепцията на „Мелпомена” за пътуващ театър „Маршрутка” ще бъде показвана основно извън София, гостувайки в различни градове в страната.
Първите две представления са на 18 март в Петрич и на 21 март в Сандански
.
С „Маршрутка” своето завръщане на театралната сцена ще направи актрисата Катерина Евро, която почитателите на комедийното изкуство ще могат да видят в ролята на Нона Йотова. Останалите пътници в столичната маршрутка са: Мария Статулова, Тончо Токмакчиев, Дидо Мачев, Стефан Денолюбов, Кирил Ефремов и Богдан Казанджиев. Всички те са нещастни, малки и смешни, клатушкайки се в най-голямата жега насред лято в градското возило.
Тончо Токмакчиев е пристегнат в бизнес костюм мърморко, който сравнява “преди” и “сега”, сипейки строго поучения към тинейджъра Богдан Казанджиев. Дидо Мачев псува пъстро като истински шофьор и не спира да забавлява пътничката Мария Статулова с екзотичните си болести. Тя щедро раздава рецепти за фитотерапия и вкиснати ягоди. Спира да досажда само когато опитва да спечели някой лев в разговори с подчертан руски акцент по импулсната си секс линия. Сред изтормозените пасажери са Катето Ерво (Жена с очна линия), Кирил Ефремов (Пътник мечтател) и Стефан Денолюбов (Пътник с вестник).
Режисьор на „Маршрутка” е покойният Пламен Масларов, на когото актьорите ще посветят първото представление в София за този театрален сезон – през май на сцена „Сълза и смях”. Според автора Елин Рахнев пътуването в „Маршрутка” е „безцеремонна траектория на живеенето ни, каймак на общественото, тотална анатомия на днес и няма нищо общо с градския транспорт”.