Ето любовните стихове на Джарот Суджарво от Индонезия от февруарското Поетично кафене "Свят":
ЛЮБИМА, ЛЕКА НОЩ
Отвън вечерницата пръска
бакърено сияние. И тихо
съвършенство нощта мълви.
Любима, нека превалим нощта
върху вълните на страстта,
повикани от слънчевото злато
и искрометната роса.
В часовника на времето
стрелките припкат неуморно.
Зорницата с бакърено сияние
пробуди утрото сияйно. Настъпва нов
и хубав ден. Ликуващо тръби
зората ясна, излъчва съвършенство…
Спокоен сладък сън, любима!
Спокойна, тиха нощ!
* * *
ЛЮБОВЕН СЪЮЗ
Поезия очите ти излъчват, сезоните
по-новому разчитат първичния й зов.
И хилядите стъпки ни очакват.
Да спрем, да помълчим, преодоляли
съмненията, окрилени от надеждата.
Без упреци и колебания
вълнениията в стих да укротим.
Не е приписка към мечти безплодни обичта ни,
а лепта за сливането на душите, мила,
което в любовта постигаме.
* * *
ЗОВЯ АЗ ИМЕТО ТИ ЗВЪНКО
Земята стихнала дъждът пронизва.
И капките дъждовни
извикват името ти звънко.
Стихът ми
разкрива любовта ни неизречена.
Дъждът прохлада носи,
отключва нашите обятия.
И срещата разстроена
раздяла ни вещае.
Дъждът вали, вали безспир
и вика името ти звънко,
но гръм в тъмата не отеква.
* * *
ПИСАНЕ НА ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ
(Възбог до седмото небе
реди поезия любовта ни. Угасва залезът,
преминал в стих. Паломничеството
върху крилата на историята ни носи,
потъва в захапката любовна.)
Заслушан в тишината поднебесна
не помръднах. Дъхът ти
изрича стон. Главата ми
върху гърдите ти лежи, любима.
В екстаз ликуваме, повторили забързания
сърдечен ритъм. Не мога да догоня
стакатото на кръшната снага.
И знаците да разчета не смогвам.
Притворила очи, с горещия си дъх, в игрив
любовен танц поезия лелееш, като манна.
Във дневника на чувствата
словата да запишем не успяваме.
Но в тях е скрита любовта ни.
* * *
ПРОЧЕТИ МИ СТИХОВЕ ЛЮБОВНИ
– Прочети ми стихове любовни! –
помоли ме ти с пламнали очи.
Поиска да ги рецитирам, както някога
в онези дни, когато
изплували от огнения залез,
посрещахме със радост
упойната прохлада на нощта.
– Сърдечно моля те! – повтори ти.
Ала не мога вече, за любовта не мога песни да редя.
Откак тинейджърите знамето ни поругават
и синия екран изпълва цици и бедра.
Откак вълните речни придошли
заливат всички с безутешни сълзи.
Не мога вече да чета поезия,
особено любовна.
– Защо? – запита ме. Отмина времето,
когато с теб осъмвахме
на плажа във любовни препирни
преди години. Днес думите
бледнеят. От обичта ни
тогава бяхме озарени, но думите
сега не мога да намеря.
– Но моля те, поне едничък стих
ми прочети! – упорстваш ти.
Уви, не мога точни думи да намеря
при днешната лъжлива преса,
изпъстрена с бъбривия поток
от клюки и рекламна врява –
във нея няма място за любов.
* * *
ЕПИГРАФ КЪМ РАЗДЯЛАТА
Очаквам те след любовта ни в онзи
старинен град. Ако ли никога не зърна погледа ти,
то може би ще е достатъчно
да прочета единствен този кратък стих.
PANTUN
(Пантун – индонезийско фолклорно четиристишие)
Berakit-rakit ke hulu
berenang-renang ke tepian.
Bersakit-sakit dahulu,
bersenang-senang kemudian.
* * *
Със сал към изворите се отправихме,
след туй към бреговете плавахме.
Беди когато с теб преодоляваме –
животът с радости дарява ни.
Превод от идонезийски: Красин ХИМИРСКИ
Прочетете още:
Интервю с Джарот Суджарво
Стихотворения от Поетично кафене "Свят" – част І-ва
16 поети стигнаха до Космоса в Поетично кафене „Свят”